– Винаги ли две и две равно е на четири? – пита малкото дете.
– Ето, виж, му казвам аз и подсилвам бодро с глас:
– Две и две пръсти: колко правят? – Четири! –
хмънква тънкото гласче и се мръщи със носле.
– Колко прави три и три? – продължавам аз и замислям се в тоз час.
Три и три като пари правят общо шест, нали, но дали
същото важи за три и три игри с души или три ъгълници?
Три и три игри с души пак са шест на брой, ако теб те няма в тоя бой.
При триъгълниците дори няма нужда да са три:
стига ти да е един, ако дългият му лин излиза през комин.
Тогава три може да е равно на четири, пет или на син.
И Бог да ти е на помощ, ако си в този „ин“!
Да помислиме сега какво ще стане с тоз белот, ако дадем ход на Бог.
И понеже сме в игра, да предположим следната съдба:
синът остава – няма как – родил се е на този свят;
пък и дете е, Бог му дава любов и шанс да оцелява.
Остават другите четирима, които трябва да са трима.
Дете без майка не върви, така че и това се уреди.
Остават трима, но сега да са едно не на игра.
Това без вяра, обич и сторожност едва ли би било възможно,
но Бог на правдата и любовта е автор и на чудеса
и прави счупената стомна по-хубава от нова домна
за търсещите лекота и просещите добрина.
Лил
19/04/2014