В този нестабилен свят, пълен с преса и навивка,
едно от най-скъпоценните неща е намирането на човек-почивка.
Какъв е той сами кажете и върху качествата помислете.
Той не е някой, дето чака на скришно, за да Ви прецака,
и не е някой, дето в яд, сече сърцето Ви с приклад.
Не ползва Вашите усмивки за лични цели и разбивки
и не подлага подло крак, за да препъне ходещия в мрак.
Не казва: „Ето ме!“; когато сърцето му е непознато,
и не обещава половина свят за танц с поднос и шоколад.
Не пита: „Миличко, къде си?“; докато прави секс с жена си,
и не пропуска да изправи, когато гърбавото се натовари.
Не прави глупости безчет без мисъл за съдба и ред
и не царува на земята без страх от Бог на небесата.
Той винаги е там, където е тежко, трудно и нелепо
и простосмъртният човек не знае правилния ред
(та трябва да му разгадае какво и как да разпознае).
Той силен е като водата, стабилен – като планината
и знае как да се постави, без да засегне Ваште нрави.
Той знае, че сте слаб и нежен, и Ви подпира с хляб и жезъл,
а бивате ли изнурен, Ви прави здрав и освежен.
Той пътищата изравнява и нови къщи построява.
За всички има място в тях и няма горни стаи с прах.
Там хората са веселушки, усмихнати и дебелушки
и всяко малко същество се чувства за добре дошло.
Лил
09/04/2014