Ти си свободен. Свободен си да правиш, каквото си искаш: да лягаш и да ставаш когато, където,
с когото и както си искаш; да се срещаш и общуваш с когото, където, както и когато си искаш;
да работиш, почиваш, пътуваш, тренираш, забавляваш както и колкото си искаш; да си пълниш
мозъка и да си угаждаш на сетивата с каквото и колкото си искаш; да ядеш и пиеш каквото и
колкото си искаш; да се обличаш както и колкото си искаш; да строиш и да се обграждаш с каквито
и колкото кули си искаш. Изобщо ти си свободен като свободен електрон. Никой не може и няма
право да ти казва какво, къде, кога и как да правиш. Свободата е твое неприкосновено право и
никой няма право да го „прикоснови“.
Това е ясно.
Това, което не е ясно, е: аз свободна ли съм? Мога ли аз да си лягам, ставам, общувам, работя,
почивам, забавлявам, усвоявам, обличам, строя каквото, както, когато, където и колкото си искам?
Защото и аз искам. Искам например да построя къщи за нямащите къщи; да се обличам с хубави
дрехи и да виждам другите облечени с хубави дрехи; да поемам незамърсена храна и да нямам
избор за замърсена храна; да съм полезна на другите със своята експертност и да се ползвам от
тяхната експертност; да се наслаждавам на красотата на света; да лягам само с този, който е готов
да ляга с мен до края на света.
Вероятно ще кажете: никой не е свободен в степента, в която описвам свободата в първия абзац.
Да, така е. Никой не е свободен да упражнява такава степен на свобода на практика, но дали
това е вярно за мисълта, за дълбокото желание на душата, за стремежа на духа? За всеки един от
нас. И до какво води, ако бъде упражнено в пълната си степен? До продължително неестествено
състояние на наистина „свободен електрон“. Моля физиците за извинение за филологическото ми
въображение, но това, което разбирам от обясненията в интернет и от приятели физици, е, че това
състояние е кратко (като времетраене), нестабилно (като състояние), податливо на привличане
(като тенденция), насочено като движение (от плюс към минус), водещо до нарушаване на
равновесието (излишък), носещо заряд (това не означава ли „тежест“?) и т. н. Хубавото на
свободния електрон, водещ до образуването на йон, май му е, че като се съберат много, правят
електрически ток, който грее всички. Не знам колко са на брой, но си ги представям като много. И
имало било външно въздействие… Свободно.
Лил
01/05/2014