Брат ми ми подари тоалетна хартия. Ще кажете: „Какво толкова? И защо изобщо ни занимаваш с тоалетните си проблеми? Нямаме ли си достатъчно такива у дома?“
Имате си сигурно… Но моята си има история, която искам да споделя.
Тя започва с времето, когато нямаше тоалетна хартия – изобщо. Защото не се продаваше. А не се продаваше, защото не се произвеждаше. Можете да пробвате, ако сте любопитни да видите какво е. Не си купувайте тоалетна хартия в продължение на една седмица, и ще изобретите част от начините, които баща ми използваше, за да задоволи тази телесна нужда.
После дойде времето, в което тоалетната хартия започна да се произвежда и да се продава, но заплатите бяха такива, че за мен – колкото и да не ми се иска да Ви го призная –тоалетната хартия и досега е белег за благоденствие. Това означава, че повечето хора продължихме да използваме старите начини на задоволяване на тази телесна нужда още няколко години, докато… започнахме да си купуваме пакети с бежовосиви ролки на едро от борсите.
Сигурно ще попитате каква връзка има всичко това с подарената тоалетна хартия. Сега ще Ви кажа. Връзката е, че ролките в пакета бяха десет, а не четири или две; че не бяха бежовосиви, а бяло- ароматизирани със светложълто гравирани цветя; и че брат ми, който ми я подари, не си купува такава хартия за себе си. Няма да ви се разсърдя, ако не разберете веднага какво означава това. И на мен ми трябваха няколко часа, за да пресметна, че брат ми ме оценява по-скъпо от себе си. Това не се случва често, ако изобщо.
Трябваха ми също така още няколко часа, за да си спомня за едни други подаръци, които получих миналата пред и след Коледа. Тогава любим приятел ми подари следните също толкова необходими неща: химикалка, бележник, подложка за мишка, бутилка с уиски, кутия с бонбони и блуза за лятото с един куп слънчево-усмихнати снимки от далечна южна страна с невероятна красота. Изумително е да разбереш, че някой мисли за теб, докато пътува из света с любимата си кола. Това не се случва често, ако изобщо.
Вървейки по линията на увеличаване на броя на подаръците, си спомних за майка ми. За мен тя купуваше неща, които бяха неколкратно повече, по-хубави и по-скъпи от нещата, които купуваше за себе си, ако изобщо. Срам ме е да Ви кажа, че не си спомням подарък, който да съм й купила и подарила. Надявам се искреното ми съжаление да е предизвикало усмивка в сърцето й на небето, където вярвам, че ми е простила. В тази връзка и досега не мога да разбера защо се случва така, че децата ми винаги ми подаряват подаръци за празници и без празници, но това е още едно доказателство за съществуването на милостта!
И понеже темата за подаръците може да бъде безкрайна, искам да споделя някои мисли върху само още две неща: що е подарък и кой е възможно най-скъпият такъв.
Открих, че самата аз често обърквам значението на думата „подарък“ със значението на думи като „пазарлък“, „подкуп“, „подмазване“, „предлагане“, „подлагане“, „притесняване“, „подчиняване“, „подмяна“, „промяна“ и други думи, започващи с „п“. А „подарък“ просто означава „оценяване“. В този смисъл най-скъпият подарък е онзи, за който е дадена най-високата цена. И понеже не можем да платим повече, отколкото имаме (другото не би било даване, а вземане с цел имитиране на даване), то само този, който има повече, може да подари по-скъпо струващ подарък. И за да се докоснем все пак до безкрайността, за да позволим опит за летене на мисълта, то тогава само онзи, който притежава безкрая, може да подари безкрайно струващ подарък, който при това да е възможно да съществува безкрайно. Но тук, на земята, няма човек, който да може да направи това. Възможно е да го има, но аз да не го познавам или да не е на земята. Защото… как би бил възможен краят без безкраят? Или, казано на разбираем език, как би бил възможен финитетът без инфинитетът? Изобщо.
Лил
11/05/2014