Днес едно впечатляващо красиво и надарено Божие създание ме накара да си задам въпроса:
защо съществуваме като двуполови, а не като еднополови или триполови същества например?
След като Бог е могъл да създаде еднополови растения, очевидно е могъл да създаде и човека
еднополов. А след като е могъл да създаде двуполови същества, очевидно е бил способен да
направи и триполови, четириполови и така нататък полови хора. Защо ни е създал като мъже и
жени?
Преди да продължите да четете моите размишления върху този въпрос, бих Ви предложила да си
отделите малко време и да помислите върху него.
И така, нека първо да поразсъждаваме какво щеше да стане, ако бяхме еднополови – само мъже
или само жени, или нещо по средата? Представяте ли си? По земята да ходят само мъже или само
жени, или нещо по средата и нищо друго? Аз си го представям. И не само си го представям, но
смятам, че ако Бог беше решил да ни направи по този начин, пак щяхме да сме красиви. Защо?
Защото Той прави само красиви неща. Земята е пълна с доказателства за това. Вероятно пак
щяхме да можем да се размножаваме и да изпитваме висша наслада от сексуалното и не само
общуване. Същото смятам, че е могъл да направи и с триполовите, и с четириполовите същества,
ако ни беше създал такива. Ако е решил. Но не го е решил. Защо?
Защото е автономен да решава, както си иска. Защото Той е Създателят и никой от нас не може
да промени това, колкото и както да иска. Ако някой иска да си смени пола, може да го направи:
Бог няма да го спре. Но нека да се опита да смени пола на всички хора по света или да промени
генетичния механизъм, чрез който се създават всички хора по света! Какъв ще бъде резултатът?
Имала съм дете с повреден генетичен механизъм и много добре знам какъв е резултатът. Само
една хромозома в повече във всички клетки на организма, и целият живот на човека се обръща
с краката нагоре – собствения и на тези от заобикалящата го среда. Дано никога не загубим
бдителността си дотам, че да допуснем някой да бръкне толкова дълбоко в „кацата с генетичния
мед“. Горко ни и тежко ни тогава!
Надявам се, че разбрахте аргумента ми в полза на съществуването на Създател. Защото ако не сте,
ще задам следващия си въпрос: може ли някой от Вас да създаде поне едно живо същество? Не
машина или робот, а създание, което да съществува независимо от Вас, притежавайки механизъм
за възпроизводство и способности като мисли, чувства, възприемане, усвояване, изразяване или
вземане на независими решения, някои от които не бихте одобрили, като например желанието
и способността да убие собствения си създател, тоест Вас? Защото точно това се е случило с нас,
създадените от Бога същества. Нали това празнуваме на Великден?
Ако Създател има и ако Той е бил убит от Своето творение, то тогава защо ни е създал? Пак ще Ви
помоля да спрете да четете и да помислите.
Ако аз създам едно същество със способността и волята да може да прави каквото си иска (защото
за повечето от нас това означава думата „свобода“), поне щях да гарантирам собственото си
съществуване. Значи или няма Създател, или Той е много слаб и тъп. Изводът изглежда, че добива
още по-голяма сила, когато се огледаме и видим колко хора по света се избиват едни други.
Какъв, ако не слаб, тъп и зъл е този Създател, след като позволява да се случва това или най-
малкото не е взел необходимите предохранителни мерки, за да го предотврати? Защо не го е
предотвратил или защо изобщо го е допуснал? Имам предвид взаимното ни избиване и Неговото
собствено убиване? Според мен отговорът на този въпрос е много прост, макар да са изписани
хиляди страници за него: защото не е било възможно да го избегне. Нека да не се правим на по-
тъпи, отколкото сме: Създателят на такива сложни, интелигентни, красиви, способни, надарени,
могъщи и с огромен потенциал същества, каквито сме ние, не може да е слаб, тъп и само зъл
например. Изобилието от доброта по света също е доказателство за това. И вторият отговор, който
ми идва на ум, е, че Той толкова високо и ненакърнимо цени свободата, че допуска нещо, което
никой от нас не би допуснал доброволно и без да се съпротивлява – собственото Си убиване.
Ако е способен да допусне това, всичко останало, което не съответства на Неговите очаквания, е
нищожно малко. А едно от тези нищожно малки неща е, аз да се откажа от образа, по който съм
била създадена. Защото това е отговорът на въпроса защо човекът е двуполово, а не еднополово
или триполово и т. н. същество: „И Бог създаде човека по Своя образ, по Божия образ го създаде;
мъжки и женски пол ги създаде“
който съм била създадена“, разбирам всяка мисъл или действие, които водят до познаване
на съчетанието между добро и зло и до поевтиняване на човека чрез оприличаването му с
маймуната например. А под „нищожно малко“ разбирам стойността на делото на позволяване на
убиването на Създателя от Неговото собствено създание в сравнение със стойността на делото на
доброволно отказване на създанието от образа, по който е било създадено.
Нека тогава да застанем пред огледалото и да си зададем въпроса: какво виждаме? Мисля,
че всеки от нас ще отговори с: „Не маймуна.“ Така ли обаче ще си отговорим на въпроса: какво
виждаме, когато застанем пред Огледалото с голямо „О“ (Образа на Създателя) или пред
огледалото с малко „о“ (отпечатъка на миналите ни дела)? Моят отговор на този въпрос е: „И
човек, и маймуна.“ Вашия си го знаете. За Вас този отговор може дори да няма значение, но
за мен има; защото според Светото Писание това е образът, който ще отнеса със себе си във
вечността. А аз не харесвам съчетанието от човешки и маймунски черти. Маймунските черти са за
маймуната, а Божиите са за човека.
Лил
12/05/2014