Цветята по света са мънички слънца
обагрени във бяло и червено,
във пурпур и лила, в оранж и жълтота,
предсказващи кафяво и пембено.
Те пърхат със листа и мрежат със стъбла,
прелитайки над хорската намеса,
очаквайки света да свие в тях гнезда,
преплитайки надеждата с финеса.
Те никнат изведнъж и росят ситен дъжд,
незнаейки, нечакайки похвала
за тежката съдба на бистра красота,
прозираща позора и провала.
Те нямат си страна и носят имена
на нашите надежди и копнежи.
Въпросът ми сега е: дали сме като тях
във нашите стремежи и кроежи?
Лил
2014