Радвай се, нали си победител! Защо не пееш песни като на спасител?
Защо сърцето ти изпълва се с ридание и нищо не похващаш със старание?
Защо краката ти тежат като олово и устните ти нямат ново слово?
Защо ръцете ти висят като отсечени и силите им сякаш са обречени?
Радвай се! Отвсякъде те хвалят и всички ти се кланят и те славят,
но кажеш ли им: „Искам твойто мнение!“, усукват се и мънкат с извинение,
а кажеш ли им: „Хайде да вървим!“, изчезват и ги няма яко дим,
и кажеш ли им: „Хайде да работим!“, откликват машинално кат роботи.
Радвай се, нали това желаеш ─ навсякъде овации да ваеш!
Къде ти е харизмата тогава и огънят, разпалващ нова слава?
Къде са ти словата вдъхновени и погледите окрилени?
Къде делата, вършени във тайно, но със ефекти, виждащи се явно?
Радвай се! Нали си окрилен! Защо не различаваш нощ и ден?
Защо, когато легнеш във кревата, умът ти се премята и пресмята,
а станеш ли на ранина, главата ти тежи на рамена,
и денем движиш се едва, макар че ходиш само в равнина?
Радвай се, нали си мощна пещ! Защо лицето ти е като плам на свещ?
Защо когато крачиш по земята, си гледаш във краката, не в лицата?
Защо не можеш никъде да спреш и да се чувстваш част от общ градеж?
Защо се маеш като таралеж и думите ти стапят се кат скреж?
15/10/2014
Радвай се! Обръщам се към теб, но същото отнася се за мен,
ако отговорността не понеса или с властта злоупотребя.
Ако съм можела да спра нанасянето на вреда,
но съм се свила като еж в егоистичен центробеж.
Ако съм правела добро със цел печалба на злато
и съм добила свойта дажба с екслоатация и кражба.
Ако, макар да съм могла, не съм помогнала на ближния в беда
и плувала съм в свръхрана, докато той е тънел в немота.
Ако съм спала у дома до късно сутрин във студа,
а той е бродел из снега, без шанс да подслони глава.
Ако съм тръшвала врата, а не отваряла душа
и съм врътвала гърба, наместо да подам ръка.
Ако съм можела да кажа „Приятелю!“ наместо „Враже!“
и съм убивала с уста, а не погалвала с гласа.
Ако била съм обвинение, а не градивно насърчение
и съм натривала носа, а не издигала глава.
Ако съм казвала „Добре!“, а мислела съм „Твърдо не!“
и давала съм обещание, изпращайки го във изгнание.
Ако съм можела да бъда лечебен храст наместо гъба
и да го вдигна на крака, а не запращам във калта.
26/10/2014
Лил