Изборът е: сам ли да вървиш или живота с друг да споделиш.
Сам ли си, ще трябва да се учиш с трудности в живота да сполучиш;
с друг ли си, и двамата в едно ще гребете трудности като гребло.
Всекиго каквото сполети, в него ще се труди и гради.
Двама ли усилия сдвоят, повече дела ще сътворят.
Сам човек добро ако строи, пак е хубаво, но го боли,
че не вижда живи плодове и не чува сладки гласове.
Ако сам си и се измориш, сам намираш начин да се отмориш.
Ако си със другия сроден, тежкият товар е разделен
и го носят четири рамена и го теглят четири стремена.
Ако пък си болен или в мрак и безсилен да повдигнеш крак,
сам ли си, ти трябва топлина да разпали твойта светлина.
Ако си със друг, ще има кой да ти подаде ръка в застой.
Също и когато сняг и ветрове изстудяват къщи, пътища, поле,
пак ще има с кой студа да сгорещиш и леда замръзнал да разледениш.
А ако настанат тежки времена на беди и глад и мирис на война,
сам човек е лесно да се измори и в борбата бързо да се изтощи.
Двойният ярем е два пъти по-здрав, тъй като заяква в общия съвпряг.
Лил
15/10/2014