Днешният ден е пред мен нареден от небесна ръка със идея добра.
Има план за деня със дела красота и храна за душа до насита съдба.
В тях участник съм аз и съм пръв контрабас на оркестър със хор концертриращ във двор
с врагове обграден и с вина наситен, но и с много цветя плодове светлина.
Няма заден мизанс предоставящ нов шанс за борба светлина мрак човешка душа,
даващ втори разбор на солфеж с този хор и оркестър събран на земя коридор.
Всички ние сме сбор и сме средство на спор между Божия глас и безбожен подглас
и участваме с власт в музикален съглас в този общ хоровод под небесния свод.
Разсъдете сами всички свирещи с дни с логика на ума даващ тон на света.
Ако спрем за момент и засвирим в нов ден, ще смени ли това нашта нотна съдба?
Трябва нов инструмент със любов зареден, произвеждащ от раз идеален тон глас,
съчетаващ се вярно, безотказно и славно с другите като нас с диригент, хор и власт.
Иначе новостта би била старостта на борба светлина тъмнина и душа,
свирещ само едно музикално звено на подбор между зло съчетано с добро.
Лил
26/10/2014