Животът е градене. Животът е рушене. И това зависи от мене.
Всеки може да руши, но не всеки може да гради.
Че граденето е труд повече от правенето на боклук
и е свързано със знание, с творчество и със старание.
Докато боклук правецът скача като скакалеца:
от брак на скрап и пак на брак, без да постави смислен знак.
Това, което не разбирам и със ума си не прозирам, е:
защо руши, а не гради, като усилия троши?
Ако гради, ще съзидава за другите и свойта слава
за себе си и за дома, и за потомци след това.
Ако руши, унищожава или създава само плява,
която вятърът отвява или метлата отстранява.
Лил
31/10/2014