Две редици мъже приковаха света, изминавайки заедно път на брега:
едните във черно, облечени с власт да вземат живот и убиват без страст,
другите ‒ пламъци от светлина, запалващи огън в милиони сърца.
Две редици мъже и морето до тях, даващо широта и възможности с мах.
Тези, близо до него, ще познаят след миг хоризонти небесни и Божия лик,
другите ще се върнат с натежали сърца и ще бродят в света със знак на чела.
Две редици мъже сме аз и ти, крачещи по света с преброени дни.
Въпросът е, ще можем ли да продължим и да намерим начин да се приобщим,
или ще разделим и нас, и час и ще се скитаме в света с пустинен глас?
Лил
01/03/2105