Кога? Когато си притиснат до ръба
и няма изход на света, през който да провреш глава.
Когато твоите другари се маят като земни твари,
а близките ти не разбират какво сърцето ти раздира.
Когато имащите знание ти се присмиват със старание,
а знаещите те едва, те сочат с пръст и без вина.
Когато хиляди съмнения измъчват твоите стремления
и колкото и да желаеш, не можеш нищо да мечтаеш.
Когато чувстваш се оставен, излъган, мамен и неканен
и няма ни една душа да иска твойта топлина.
Когато всичко що е драго, безценно, мило, леко, благо,
е с вкус на кисела вода и блудкаво като трева.
Когато стигнал си брега на силите си и едва
се влачиш с мъка по земята и креташ бавно сред тълпата.
Бог вижда всичкото това и знае твоята съдба
и внася ред в реалността и в изтормозената ти душа.
Лил
2014