Не съм юрист, но от опита ми като преводач на юридически текстове и от жизнения ми опит знам, че ако един договор не е подписан, той не е валиден. Когато внасяме или теглим пари от банка, също подписваме съответните бележки. При повечето документи е така. Много често заедно с подписа слагаме и печат ‒ за по-голяма сигурност. Изобщо следваме някаква официално приета процедура, която ‒ ако не я спазим ‒ регулираните чрез нея права и задължения не са обвързващи и нито една от участващите страни не ги смята за такива. Представяте ли си да се споразумеете с компания от Китай да Ви достави един ТИР с порцеланови изделия, и Вие независимо от това да им платите договорената сума, без те да Ви подпишат документите? Или да дадете на някой търговец произведените от Вас 1000 тона царевица само срещу устното му обещание, че ще Ви ги плати, след като ги продаде? Вероятно и през ум няма да Ви мине да приемете насериозно което и да било от споменатите по-горе бизнес начинания. Не знам колко би струвал един ТИР с китайски порцелан, нито 1000 тона царевица, но знам, че животът на един човек струва много повече. Моят живот лично струва много повече. Толкова повече, че дори не мога да го оценя. Предполагам, че и Вашият е така.
Защо обаче ние решаваме да започнем едно такова жизненоважно начинание като споделеното съществуване и създаването на нов живот без гарантираността на подписа? Имам предвид подписа на сърцето изявен от подписа на ръката. Подписа, с който заявявам решението си да съм част от едно ново единство, състоящо се от две същества, с уникална територия на довереност, неприкосновеност и интимност, до която никой друг няма достъп. Подписа, с който гарантирам собствената си сигурност, спокойствие и безопасност, и успешния растеж на живота, който ще родя заедно с другия. Подписа, с който заявявам решението си да съм винаги до него ‒ и в радост, и в скръб; и в здраве, и в болест.
Бях омъжена. Сега съм разведена. И през двете минах с подпис. Минах и през съвместното съжителство без подпис. Зная разликата. Подписът има значение.
Лил
19/07/2015