Животът е хубав
Хубав е в младостта, хубав е и в старостта; хубав е, когато черпим с пълни шепи от него в силата на зрелостта. Хубав е, когато ставаме; хубав е, когато лягаме; хубав е и през деня, когато работим или се забавляваме. Хубав е дори, когато го гледаме през очите на болестта; хубав е и в самота, хубав е и в тегота. Хубав е, когато се радваме; хубав е, когато страдаме; хубав е и в малкото, хубав е и в многото. Хубав е независимо от всичките ни усилия да го развалим или загрозим. Толкова е хубав, че не искаме да го загубим ‒ искаме да го имаме вечно.
Животът е изобилен
Посадих пипер. От едно малко семе порасна стрък, който се разклони и роди стотици други семена. Ако ги бях засадила всичките на следващата година, щях да имам хиляди, а на по-следващата ‒ милиони. Животът съдържа в себе си изобилието и безкрая.
Животът е неизкореним
Дори и да искахме, не бихме могли да го унищожим. Някои хора смятат, че могат да унищожат човечеството, и създават оръжия, с които заплашват останалите, че ще направят това. Хипотетично това е възможно, но на практика ‒ не е. Може би могат да унищожат външната обвивка, но не и вътрешността. А тя, обвивката, така и така умира. Въпросът е: какво става след това?
Животът не свършва със смъртта
Животът не спира дотук, макар и да изглежда, че спира. Фактът, че не се раждаме сами и че голяма част от живота ни не се контролира от нас, говори много повече в подкрепа на възможността, че и смъртта, и това, което става след нея, не се контролират от нас, а от Този, който е създал всичко. Ние сме съзнателни същества и правим съзнателен избор. Кое е по-вероятно: да носим или да не носим отговорност за своя избор?
Животът е доброволен избор
Животът е по желание. Можем да го изберем, но можем и да го отхвърлим. Отхвърляйки го, автоматично избираме смъртта. Още докато съществуваме. Всички носим последствията на този доброволен избор, който правим всеки ден, всеки час, всяка минута. По-старите от нас знаят това много добре.
Животът си заслужава
Заслужава си радостта, щастието, любовта. Заслужава си усилията, страданието, болката, страха. Заслужава си, защото е уникален.
Животът е неповторим
Няма живо същество, което да се повтаря. Дори представителите на един биологичен вид се различават в дребните подробности. Животът не може да се възпроизведе или имитира. Той е „запазена марка“ на Този, който го е измислил. Нека да Му благодарим!