На човека му е добре да мисли добро и да е с чисто сърце;
добре му е да благославя и с устните си да прославя;
добре е да се наслаждава, да благодари и да оценява
добрините и благините, с които Бог го дарява.
Защото животът е славен и е красиво направен
за наслаждение в нас и удивление с глас.
А който с мисли кълне и с думи остри боде,
е като кална вода и като люта стрела:
калта е тежка и мръсна и плиски черни разпръсква,
стрелата дръзко лети и рани смъртни реди.
Човек се сам отчуждава и с гняв и яд разболява,
и бавно крета в света с товар от жлъч на гърба.
А може вместо това да изцелява с уста
и нови друми да прави и да се пълни с другари.
Това е здраве за него и обновление с небо,
и бистрота на духа, миеща от калта.
Така ще ходи по-леко и ще се чувства по-ведро,
и ще оставя в света благоуханна следа.
Лил
02/11/2015