Щастието е доволство ‒ доволство, че те има, че можеш, че притежаваш, че си успял. Дори да
имаш един милион, ако не си доволен, не си щастлив. Може да имаш само малко, и то да ти е
достатачно. Тогава се чувстваш заситен и удовлетворен.
Щастието е лекота, широта, свобода. То отнема килограми, събаря граници, дава крила. Щастието
е скок на тялото, танц на душата, полет на духа.
Щастието е яснота и откритост, сигурност и доверие. Никой не е щастлив, ако се чувства несигурен
и объркан, застрашен или измамен. Щастието е ден и светлина, въздух и вода, скала и планина.
Щастието е радост ‒ радост, че си създал, че си преодолял, че си оздравял; радост, че споделяш
живота си с други същества; радост, че светът е изпълнен с толкова много хубави неща.
Щастието е постижимо. То иска само едно: да бъде разпознато и прието. То идва само; то се
раздава; то се отдава.
Щастието е избор. Често пъти то стои редом до нещастието и чака да бъде харесано, да бъде
предпочетено, да бъде взето.
Щастието се създава, то може да се управлява, може и да се дарява. Когато се споделя, може и да
се умножава.
Щастието е красота, хармония, пълнота. При него всичко е на мястото си и функционира
безотказно, изпълнявайки предназначението си и постигайки целта си. Няма липса, няма пропуск,
няма провал. Щастието е съвършенство.
Щастието е чистота на съвестта, непоклатимост в правотата, изпълване с добротата. То е като
слънчев сняг, верен впряг, меден хляб.
Щастието е живот.
Лил
09/12/2015