Може ли човекът да е господар? Може, ако сам се е създал.
А сега не може, тъй като е плод на ръка различна, дала му живот.
Може да се ражда, може да расте, но не може в друго да се създаде.
Може да избира някои неща, но е програмиран за съдба една:
Ражда се, умира, прави свой разплод, но накрая пада и запълва гроб.
Ако бе човекът пълен господар, част от съдбините сам не би избрал.
Не би избрал да му е зле и да живее с врагове.
Не би избрал да боледува и с близките в смъртта да се сбогува.
Не би избрал да има бедствия и да не знае всички следствия.
Човекът би желал да е добре и да реди щастливи стихове.
Би искал да живее вечно в рай и дните му да нямат край,
Би искал да е заобиколен с приятели и всичко да е в ред с делата му,
да ражда все красиви плодове и да създава нови светове.
Ако човекът не е свой собствен господар, кой му реди съдбата като върховен цар?
Ако това е Бог и само е добър, защо се случват бедствия и има смъртен път?
Не трябва ли да правиме каквото си решим, и Той да опрощава ни, макар и да грешим?
Не трябва ли да ни изчиства от всякаква вина и да не чака праведност и правилност от нас?
Ако си бяхме грешници, създадени така, и нямахме възможности да знаем правота,
не би изисквал, ясно е, не бихме и могли да станем безпогрешници, щом вътрешно сме зли.
Но ако сме състоящи се от смесено тесто и сме не само праведни, но пъстри, с черно зло,
и ако го осъзнаваме и можем различим и умни да разбираме кое да приложим,
логично е и вярно е такава свобода да има и последствия със съответен знак:
харесващият злото е като мътен здрач и се сгъстява бавно, докато стане мрак;
избралият доброто е утринна зора и изсветлява ярко до дневна светлина.
Лил
20/02/2016
„Не влизай в пътеката на безбожните и не ходи в пътя на злите; отбягвай го, не минавай по него, отвърни се от него и продължи. Защото те не заспиват, ако не сторят зло, и сън не ги хваща, ако не спънат някого, понеже ядат хляба на нечестието и пият виното на насилието. Но пътеката на праведните е като светлата зора, която свети все по-ярко, докато стане съвършен ден. Пътят на безбожните е като мрак – те не знаят от какво се спъват“ (Притчи 4:14-19).