Хората сме абсолютно равни в две неща: раждането и смъртта.
Как е станало така, че и двете нямат други варианти, водещи в посоки, различаващи се от сега?
Казват, че случайно атоми се сблъскват и създават мигом живи същества,
имащи начало, интелект и тяло, свобода на избор, краен път в смъртта.
Казват, че от нищо пръкнало се нещо сложно като нас
и че пак във нищо връщаме се вечно във незнаен час.
Казват, че животът всеки го живее както би желал
и че после няма никакво значение как си го живял.
Имало значение да се трудиш здраво и да си с пари,
да поддържаш форма в дух, душа и тяло и да трупаш дни;
да си все доволен, ситен и нахранен, да се веселиш,
да оставиш белег, че си уникален и че бил си жив.
А какво ще бъде, след като ни няма веч на таз земя,
няма доказателства, за да го твърдиме, че е факт това.
Хората се раждат, дишат и умират, и се слагат в пръст,
и не се е върнал никой от безкрая да се срещне с нас.
Че не се е върнал, ясно е на всеки жив на този свят,
но какво доказва, че го няма вече в друг, отвъден град?
Тялото умира, но човекът знаем, има и душа,
и за нея никой сигурно не знае, че лежи в пръстта.
Ако се разпада, хубаво, живял съм, както съм можал,
и не трябва никой да ме укорява, че не съм успял.
Но ако остава и пред Бог застава да се отчете,
как ще се почувствам, като видя филма с мойте грехове?
Някои са малки, други са неволни, трети са вина,
но са част от мене и са черни точки в моята душа.
Ако Бог ме вземе и така приеме в чистото небе,
няма да е чисто, ще е заредено със заразен бяс.
Черното е черно и разваля всяка бистра красота
и се размножава раково в средата като гнилостта.
Ако Бог изчисти силом чернотата в моята душа,
ще е узурпирал волно свободата, правеща ме „аз“.
Ако аз не мога сам да се изчистя и да съм сълза,
мога да помоля Той да ме умие и Му дам права.
Библията казва, че Христос поел е целия ми грях
и е бил отсечен от Отец Си светъл с мръсния товар.
Отделен е бил е в дълбини бездънни, плащайки смъртта,
за да свърже мене със Отеца верен пак във вечността.
Ако аз го вярвам и Му се помоля мене да прости,
ще ме вземе с Него да се наслаждавам на блаженство в мир.
А не го ли вярвам, ще си нося с мене черните петна
и ще се харесвам, и ще се обичам с тази чернота.
„Как ли не ‒ ще кажат някои критици ‒ приказки редиш!
Няма го безкрая, всичко свършва с рая, който сам строиш.
Тук е, на земята, чудото което казва се живот,
и дъхът угасва, и не ще го има този друг развод.“
Може да го казват, но не са способни да го подкрепят
с достоверни факти или снимки верни да го потвърдят.
А пък аз си мисля, че ако го има там, във вечността,
глупаво ще бъда да съм неразумен да не го спестя.
Ако някой каже: „Има баня, бърже, мий се от калта!“;
как ли ще ме гледа, ако му се сопна: „Туй е белота!“
Ако някой смята, че калта е чиста, бяла и добра,
няма как да каже: „Светостта е чиста, искам да съм свят!“
Лил
19/02/2016
„Ето, Ти желаеш истина вътре в човека, и в тайното на сърцето ми ще ме научиш на мъдрост. Очисти ме с исоп, и ще бъда чист; измий ме, и ще бъда по-бял от сняг“ (Псалми 51:6 и 7)!
„И видях един голям бял престол и Седящия на него, от Чието лице побягнаха земята и небето и не се намери място за тях. Видях и мъртвите, големи и малки, да стоят пред престола; и се разгънаха книги; и се разгъна и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бяха съдени според написаното в книгите – според делата си. И морето предаде мъртвите, които бяха в него, и смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бяха съдени – всеки според делата си. И смъртта и адът бяха хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт. И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той беше хвърлен в огненото езеро“ (Откровението на Исус Христос 21:11-15).
„Ако се окаже милост на безбожния, той пак няма да се научи на правда; в земята на правотата ще постъпва неправедно и няма да погледне на величието на Господа“ (Исая 26:10).