Вчера едно младо момиче ме излъга, без да има защо. Мислеше, че не разбирам какво говори с втория си баща англичанин, и ми каза, че обсъждат в какъв цвят да си боядиса косата. До този момент й се възхищавах на красотата и перфектното произношение, но след този момент започнах да се съмнявам във всяко нещо, което говореше и правеше. През ума ми веднага мина мисълта: добре че не е моя студентка или в близката ми среда. Срещата приключи бързо и аз много се надявам да не я срещна никога повече.
Спомням си и други подобни случаи, когато хора са ме лъгали, без да има защо. Тогава се сърдех и се възмущавах. Сега съм леко подразнена и удивена, но не и разгневена. Това ме кара да се замисля. Защо? Дали защото вече съм разбрала, че лъжата е неизменна част от човешкия характер (включително и моя), или защото ми е все едно и смятам, че няма смисъл да правя каквото и да било? Не ми е все едно, поне що се отнася до мен самата. Не се чувствам добре нито да ме лъжат, нито да лъжа. И не смятам, че нищо не може да се направи. Може. Лъжата може да се поправи. С истина. Може и да не се прави. Ако човек иска.
Всъщност момичето и мъжът говореха за друго ‒ за пари. Тя ме излъга вероятно защото не искаше да зная истината. Това, което ме впечатли, беше липсата на промяна в изражението на лицето й и усмивката, с която тя изрече тази лъжа. В повечето случаи усещам кога човекът срещу мен ме лъже и мисля, че и аз се издавам, когато лъжа. Но при нея нямаше разлика.
Независимо дали се издаваме или не, и независимо дали човекът отсреща разбира, че го лъжем, или не, лъжата е вредна. Когато изречем лъжа, ние казваме нещо, което реално не съществува, претендирайки, че то съществува. Това само по себе си е лошо, но докато съзнаваме разликата между двете, не е чак толкова лошо. Лошото става много лошо, когато забравим кое от двете какво е и започваме да вярваме, че лъжата е истина, а истината ‒ лъжа. Ще ви дам един много драстичен пример за това. Ако аз кажа, че мога да плувам, а не мога, когато стане наводнение, вие ще се спуснете да спасявате онзи, който не може да плува, а не мен. А ако силно си повярвам на собствената лъжа, може дори да ми предложите помощта си, а аз да я откажа. Известни са ми аналогични ситуации. Вероятно и на вас са ви известни.
Добрата новина е, че всъщност светът се състои от много истина! Земята се върти и сезоните се редят всяка година. Слънцето изгрява и залязва всеки ден. Нивите дават жито и градините ‒ плодове и зеленчуци всяко лято. Хората се обичат, раждат деца и творят добри дела. Животът е пълен с вярност!
Лил
06/04/2016