Вижте, погледнете светлата зора! Слънцето изгрява, идва край в нощта!
Слънцето набира сили през деня и зенит достига, палейки пещта.
После се снижава, кротко се смалява и се скрива бавно зад черта една.
Мрак и студ настава, всичко черно става, лампата замества слънчевия глас;
после се угася и се в сън унася като всичко друго спящо и в захлас.
Но това се свършва, слънцето се връща и отново бликват блясък и заря.
Слънцето е ярко и напича жарко, може да опали цялата земя,
но се усмирява и се пак снишава, пускайки да властва сляпа чернота.
Слънцето излъчва и стрели изпраща, без да се променя в сила и следа,
но за нас изглежда, като че се свежда под властта на мрака, идващ през нощта.
Ако полетиме и се отделиме от земята кръгла, плаваща в тъма,
ще се приближиме и ще се сродиме със звездата ясна, раждаща дъга.
Няма мрак и плесен, има само песен, носеща се волно на криле вълна,
и ако сме силни, и ако сме дръзки, ще се слеем с нея в чиста белота.
Но това не става, слънцето не дава никой от земята да го приближи,
но и не престава да ни посещава всеки ден от рано и да ни зари.
Всички ни огрява, нежно ни дарява с топлина и бодрост, радост, красота
и ни казва сякаш: „Има светлост, чакай! Има свят, където няма тъмнина!
Тук, сега, е време изборът да вземе своя дан във всяка смесена душа
и човек да каже с власт от Бога свише: „Искам светлината! Искам да летя!“
Лил
04/06/2016