Тя
От двадесет години се опитвам да направя една моя много близка приятелка единствена и най-добра, но не става. Има претенции да е такава, но все нещо не се получава. Когато отива на море, винаги с някой друг й е по-добре. Когато празнува рождения си ден, аз съм част от вторите или третите поканени, а понякога и не. Когато заминава, обикновено пази в тайна намеренията си и не ме осведомява. Когато се връща, споделя част от преживяното, а останалото премълчава. Не знам дали е липса на доверие или нежелание за вмешателство в личната й свобода, но знам, че е нож в мрежата на общата ни съдба.
А иначе е много добра и има милостива душа. В нужда на помощ ще ми се притече; в болест лекарства ще ми донесе. Гола ли съм, ще ме облече; боса ли съм, ще ме обуе. Без дом ли съм, ще ме приюти; самотна ли съм, ще ме посети. Ако ме няма, ще позвъни; ако ме има, ще ме поздрави. Но не ми се доверява и първото място в сърцето си не ми го подарява. Всъщност не знам кое е мястото, което ми подарява: второто, третото, четвъртото или десетото…
А аз искам да е първото. Искам да съм най-добрата й приятелка, както и аз искам тя да е най-добрата ми приятелка. Искам да ходим на море и да прекарваме делник и празник заедно и да ни е добре. Искам да има съкровени неща, които само на мен доверява, и да разчита на мнението ми и да го уважава. Искам да оценява успехите ми и да им се радва, и да плаче заради неуспехите ми и да ме поправя. Искам да ме отличава и да има за мен специално място в сърцето си, което на никой друг да не посвещава.
Той
Същото искам да съм и за него – единствения; който съм избрала и отделила; който съм поставила на пиедестал в сърцето си и извисила; който се намира на светлинни години разстояние от останалите и е уникален; който озарява деня ми, нощта ми, утринта ми и вечерта ми; който ме прави да скачам и да танцувам, да пея песни и да лудувам; който ме оздравява, който ме съживява, който ме осмелява. Който познава моите върхове и падения, твърдост и съмнения, съвест и угризения. Който е до мен в радост и тъга, здраве и болест, младост и старост, живот и смърт. Който е връх и планина, рамо и ръка, лодка и река. Който знае как да ме издига, без да ме идолизира, и знае как да ме изобличава, без да ме унижава. Който, дори когато е далеч от мен, пак е с мен, и който не си представя деня, без да ми чуе гласа. Който ме иска, без да ме обсебва, и който ме пуска, без да ме загубва. За който аз съм единствена и без който светът за мен е като помръкнала звезда.
Другата
Била съм единствена; затова пиша това. Но после бях заменена, бях свалена, бях обезличена. Другата беше издигната. Другата стана първа. Другата беше тя. За нея се купуваха цветя. За нея се пишеха любовни писма. За нея се правеха чудеса. Нейното име се хвалеше, нейната чест се бранеше, нейната неприкосновеност се отстояваше. Тя имаше ключ от входната му врата и достъп до спалнята през деня и през нощта. С нея се разхождаше по улиците и в парка и прекарваше отпуските си на планина и на море. Тя беше от лявата му страна, когато посещаваха роднини и приятели или се появяваха на публични места. Тя беше неговата луна, неговата сянка, неговата тишина. На нея се доверяваше, на нея се предаваше, на нея се посвещаваше. Без нея за него светът беше пустота.
Една
Сега съм една: една от многото приятелки, една от многото познати, една от многото служителки, една от многото подобни. Нямам нищо против да съм една, но ми липсва да съм една-единствена: единствена и най-добра, единствена и най-любима, единствена и незаменима, единствена, без която светът тъне в тъмнина.
Лил
04/06/2016