До много далеч, но най се учудвам, когато стигне до нанасяне на собствена вреда.
В подлеза близо до моя апартамент има магазин за дрехи, който много харесвах – дрехите там са хем подбрани, хем евтини, хем практични. Но най-много харесвах продавачката: една пълничка и миличка жена с ярко червило и доброта, която никога не ми спестяваше истината за дрехата, която пробвах. Но пък нямаше дреха, в която тя да ме хареса и която после да не носех непрекъснато и със самочувствие през целия сезон. Веднъж две момичета откраднаха някакви дрехи и тя извика след тях да ги върнат, но нито се разсърди, нито от устата й излязоха непристойни думи. Казвам го, за да видите каква кротка душа носи тя. По-късно разбрах, че е трябвало да плати за откраднатото, както и за счупеното от небрежен клиент огледало. В подлеза няма тоалетна и хората, които работят там, трябва да ползват тоалетните на по-големите магазини или кафенета. Никога не я чух да се оплаче от това.
Можете да си представите учудването ми, когато преди около десет дни отидох за пореден път в този магазин и видях да продава собственичката, а не – жената. Когато я попитах какво се е случило, тя ми каза, че жената е напуснала по здравословни причини. Стана ми мъчно, защото се бях сприятелила с нея и защото рядко се случва да попадам на продавачки, които ми казват истината както за стоката, така и за мен самата. Мъчно не мъчно, трябваше да се примиря: здравето е по-важно от работата. Между другото, веднага усетих отсъствието й, защото едно от двете неща, които си купих от собственичката, не се оказа такова, каквото тя каза: не беше от бамбук, а от полиестер. Добре че не съм алергична на полиестер, че можете да си представите какво щеше да се случи, ако бях!
Светът обаче е малък и днес, връщайки се от поредното пазаруване, видях същата тази жена да продава на друго място. Беше спокойна и приветлива както преди, само че малко по-слаба и по-хубава. Веднага отидох да я поздравя и да я питам как е, и тя ми каза нещо, което собственичката не ми беше казала: че в момента, в който се е разболяла, е била уволнена. Когато е оздравяла, собственичката отново я е поканила да се върне, но жената вече не желае да работи за нея.
Това беше най-добрата продавачка в този магазин, която аз познавам. Жалко за собственичката. Не знам какво ще се случи с нея оттук нататък. Ако зависеше от мен, щях да й пратя най-лошата продавачка на света, но добре, че не зависи. Възможно е Бог, който е несравнимо по-милостив от мен, да й изпрати още няколко прекрасни продавачки, за да я накара да оцени доброто, което й дава, и да й даде още възможности да стане милостива и жалостива като Него.
Лил
23/06/2016