Какво се случва, когато нещо мръсно падне в нещо чисто (топка кал – в сняг или гнила ябълка – сред здрави ябълки) и какво се случва, когато нещо чисто падне в нещо мръсно (снежна топка – в кал или здрава ябълка – сред гнили ябълки)? И в двата случая се случва едно и също нещо: чистото става мръсно и здравото става гнило. Защо става така? Не е ли по-логично в единия случай да става така (когато чистото е малко, а мръсното е много), а в другия да става обратното (когато мръсното е малко, а чистото е много)? По-логично е, но не става. Защо не става? Да не би мръсното да е по-силно от чистото? Ако е по-силно, защо това, което е мръсно, деградира и умира? Всичко в този свят умира. И изобщо, има ли нещо чисто – имам предвид абсолютно чисто, което не се замърсява и остава винаги чисто? Няма. Очевидно контактът между чисто и мръсно има един и същ резултат – замърсяване на чистото. Единственият начин да няма замърсяване на чистото е то да не влиза в контакт с мръсното. (Може би това също е аргумент в полза на съществуване на чистото отделно от мръсното и отговор на въпроса защо не можем да го видим в света, в който живеем.)
От друга страна обаче е възможно мръсното да бъде премахнато и нещата да бъдат почистени. Всъщност ние отделяме голяма част от времето си за почистване. Като човек, който обича чистотата, но не обича да чисти, си мечтая за свят, в който нищо не трябва да се чисти. Но когато се случи да не мога да почистя някое мазно петно или петно от боя, се ужасявам от мисълта, че всичко може да бъде така: мръсотията да се трупа и да не може да се махне нито частично, нито изцяло.
Как става почистването? С полагане на усилие. Мръсотията, ако бъде оставена, не изчезва от само себе си и не престава да замърсява. За да я няма, трябва да има активно действие за нейното отстраняване. Ако я оставим, най-малкото, което може да направи, е, да загрозява, а най-многото – да унищожава. Изцапаното с кал лице е също толкова грозно, колкото и изцапаното с кал сърце, но разпадът на лицето не може да се сравни по ефект с разпада на сърцето. Що се отнася до лицето, почистването е ясно, но как може да се почисти сърцето? И може ли изобщо да се почисти? Смятам, че може: чрез полагане на съответното усилие.
Да предположим, че съм си замърсила сърцето с лъжа. Как мога да го изчистя от нея? С истина. Мога да си призная лъжата и да кажа, че съжалявам и че повече няма да лъжа. Ако го направя и съм последователна, няма да се замърсявам повече с лъжа и вие ще ми вярвате, защото ще говоря истината. Ако съм откраднала и върна открадното, и повече не крада, ще се случи същото. Дотук добре, но ако съм убила? Как ще се изчистя от убийството? Няма как да съживя убития и да го върна, нито мога да го компенсирам по някакъв адекватен начин. Не мога да се изчистя и от мръсотията, която не разпознавам като мръсотия, както и от оная, която съм започнала да харесвам. С това искам да кажа, че дори и да искам, не мога да се изчистя напълно.
Тогава положението е безизходно, нали? Не мисля. Щеше да бъде безизходно в ситуацията по-горе: когато мръсотията изобщо не може да се почисти. Фактът, че може, макар и не напълно, съдържа в себе си надежда и обещание: щом може частично, ще може и напълно. Но това може да се случи единствено в свят, в който няма никаква мръсотия. Остава да повярваме, че има такъв свят.
Има или няма свят без мръсотия? Ако кажем, че няма, питам се тогава как нас ни има? Всяко нещо, заразено с мръсотия, деградира и умира. Колкото е по-мръсно, толкова по-бързо умира. Както и обратното: едно от най-чистите неща на света, като например слънцето, е най-трайно. Същото се случва и с хората: замърсените от злина биват забравени, а осветените от добрина се помнят и са пример за следване от бъдещите поколения. На базата на случващото се в този свят по-вероятно е да има, отколкото да няма свят без мръсотия, защото иначе би трябвало нищо да няма.
Също толкова валиден е и въпросът: има ли свят състоящ се само от мръсотия: само развала, само воня, само грозота? Какво се случва с мръсотията в този свят? Общопризнатата се изхвърля, но не изчезва. Остава да гние на бунището. Има мръсотия, която продължава да замърсява векове наред, като радиоактивните отпадъци например. Въобще нищо в този свят не изчезва напълно: само се реорганизира в нещо различно. Как се реорганизира? По зададени закони. Това се отнася за материалните неща. Възможно ли е да се отнася и за нематериалните? Смятам, че да. Смятам, че материалните са именно затова, за да ни подскажат какво се случва с нематериалните, от които е и нашата душа.
Смятам, че смесицата от чистота и мръсотия в света сочи към смесицата от чистота и мръсотия на душата и че начинът на справяне с мръсотията в света подсказва какво се случва с мръсната душа. Горчивият факт е, че всеки от нас изпитва въздействието на мръсотията, и това не е случайно. Целта е да признаем неспособността си да се справим с нея сами и да извикаме към Онзи, Който е самата Чистота, да ни очисти от калта. Пробвайте! Не става веднага, защото и за това е нужно съгласието на нашата воля, което даваме много трудно, но става. Аз пробвах.
Лил
22/06/2016
„Споменът на праведния е благословен, а името на безбожните ще изгние“ (Притчи 10:7).
„Защото ще ви взема отсред народите и ще ви събера от всичките страни, и ще ви доведа в земята ви. И ще поръся върху вас чиста вода и ще се очистите; от всичките ви нечистотии и от всичките ви идоли ще ви очистя. И ще ви дам ново сърце и нов дух ще вложа вътре във вас, и ще отнема каменното сърце от плътта ви, и ще ви дам сърце от плът. И ще вложа Духа Си вътре във вас и ще ви направя да ходите в наредбите Ми и да пазите правилата Ми, и да ги вършите” (Книгата на пророк Езекиил 36:24-27).
„Мнозина ще се очистят и избелят, и изпитат; а безбожните ще постъпват безбожно и никой от безбожните няма да разбере; но разумните ще разберат“ (Книгата на пророк Даниил 12:10).
„И ето, един прокажен дойде при Него и като Му се кланяше, каза: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш. Тогава Иисус простря ръка и се допря до него, и каза: Искам, бъди очистен. И начаса проказата се очисти от него“ (Евангелието според Матей 8:2,3).