Той дойде и се яви, в конски ясли се роди,
Авторът на всичко живо, плодовито и красиво
стана като всички нас и живя под земна власт.
Беше Син на светостта, плод създала у жена,
път на живото направи и чрез жертва се прослави.
Хора болни изцели, заслепени осветли,
изкривеното изправи, замъждялото разпали.
Влезе в бедни градове и богати домове;
следван беше от рибари, бирници и митничари.
Всеки с някакъв проблем бе от Него оздравен,
щом Го с вяра призовеше и с ума си оценеше.
Здравите не Го призваха, зрящите не Го видяха,
всичко в тях си беше в ред, без порок и без дефект.
Те Го болен обявиха и за грешен прогласиха,
заслужаващ смърт на кръст и оплюване със мъст.
Този, който ги роди и с живота обдари,
бе провесен на дърво като скъсано зебло.
Дрехите Му разделиха, гол, ранен Го увисиха,
за да понесе гнева на човека и Отца.
Нямаше за Него жалост, нито прошка, нито благост;
имаше тълпи и вой, бавна смърт и огнен зной.
Той за нас бе изгорен, от Отец Си отделен,
за да понесе смъртта за призналите греха.
Нека днес благодарим и глави да преклоним
пред небесното дете, слязло тук, за да умре.
Лил
15/12/2016