Любовта е онова, което държи света и прави възможно миналото, настоящето и бъдещето. Тя е навсякъде – и в малките градове, и в големите села; и в схлупените къщурки, и в царските палати; и в младостта, и в старостта; и в малкия жест, и в голямата саможертва; и в радостта, и в скръбта.
Любовта е красота, хармония, свобода. В нея всичко е по местата си и се движи и развива в унисон и с лекота. Има растеж, има цъфтеж, има плод, има размножаване. Тя е като дърво, раждащо добри плодове, които доставят наслада и засищат глада на онези, които ги ядат, и го правят още по-красиво, когато се появят.
Любовта е дръзновение, право на живот, глас на тържество. Пред нея всички отстъпват, всички ù се покланят, всички ù правят път. Тя не иска позволение, не чака разрешение, не проси покана. Тя прескача стени, събаря планини, прави път в скали.
Любовта е радост, ликуване, танцуване. Тя изпълва човека с такова изобилие от мисли, емоции и чувства, че той заприличва на изригнал вулкан, който никой не е в състояние да укроти.
Любовта издига високо над земята и пренася в небесата. Тя ни сродява с Бога. Тя е Божият вик към света, който казва: „Хора, има нещо по-важно от земните блага, което ви освобождава от омразата и ви прави висши същества!“
Любовта прави другия толкова важен, колкото и теб самия. Тя е помощ при болест, укрепване при слабост, възстановяване при грешка, забравяне при прошка.
Любовта е най-мощното оръдие на света за спечелване на човешката душа. Пред нея железните оръжия са като изсъхнала трева. Тя може да деактивира бойни глави, да обезвреди атомни бомби, да замрази ядрени проекти.
Любовта е познаваема и разпознаваема. Тя не може да се сгреши, не може да се имитира, не може да се изкриви. Тя или е, или не е.
Любовта е призната необходимост, доброволна обвързаност, сладка зависимост. Тя не изоставя този, когото иска, и го иска, за да дава и облагородява, а не за да лишава или опустошава.
Любовта се оставя да бъде наранена. Тя иска другия дори когато знае, че ще бъде наскърбена. Тя се обещава, тя се посвещава, тя се отдава.
Любовта може да бъде прободена, може да бъде повалена, може да бъде покосена. Но тя не умира. За нея хората продължават да говорят, песни да пеят, стихове да редят, романи да творят. Дори и да бъде убита на земята, тя не е убита в небесата, където продължава да съществува и да твори нови дела в чистия свят на любовта, откъдето е дошла.
Любовта не е сама:
Добротата ù е сестра;
Правдата я украсява;
Жалостта ù проправя път;
Милостта я придружава;
Надеждата я покрепя;
Доверието я храни;
Жертвоготовността ù вдъхва сили;
Верността я прави вечна.
Лил
07/01/2017