Жълтото ми е любимият цвят – особено за цветя. Миналата година забелязах колко красиви са
глухарчетата, когато цъфтят – като мънички слънца. Забелязах ги покрай една ограда, която беше
ръждясала, и си казах: „Оградата е стара и ръждяла, но глухарчетата са пълни със светлина и
красота! Има надежда за света!“
Тази година минах покрай една сграда, в тревата пред която растяха глухарчета, и се спрях да им
се порадвам. Те бяха досущ като глухарчетата, които цъфтяха през миналата година. Това ме
обнадежди. Миналогодишните прецъфтяха и увяхнаха, но се появиха тазгодишните със същата
жълта одежда и глас за нова надежда.
Не така стоят нещата с оградата и със сградата обаче. Ако те се разрушат, няма как сами да се
новопостроят. Ние сме създателите на оградите и на сградите. А кой е Създателят на глухарчетата?
И ние като сградите и оградите ли сме или като глухарчетата, или…?
Лил
12/04/2017
