Истината е една и е факт в реалността,
в нея няма изменение и невярно изречение.
Тя е като камъни в полето и звезди с лъчи в небето.
Истината може да се призове и с готовност да се отзове.
Трябва само да желаем истински да я познаем.
Тя не може да се изкуши и не може да се заблуди.
Ако истината разпознаем и ги фактите признаем,
можем вярно да вървим и напред да продължим.
Ако вярваме в лъжа, сме като с изкълчени крака.
В истината има красота, ако правдата ù е сестра;
ако кривдата ù е роднина, грозотата е черта видима:
външното е изкривено, вътрешното – покварено.
Истината ни държи да сме с вдигнати глави.
Ако прави сме – чудесно, ако грешни сме е лесно
да го кажем и признаем и с дела да се покаем.
Всички трябва да обичаме с истината да се кичиме,
че лъжата изтощава и живота ни вгорчава.
Пълни сме със страх и смут и съветът ни е кух.
Истината ни сближава и ни с другите сдружава.
Ако заедно я призовем, всички братя ще се назовем
и ще ходим през света свързани в добра съдба.
Лил
19/05/2017