Когато дъщеря ми започна да учи в един германски университет, ми разказа следната история. В началото на първата си лекция професорът по един от предметите се обърнал към студентите и казал: „Огледайте се внимателно. Всеки от вас е заобиколен от четирима души. Следващата година от всяка група от петима ще остане само един.“ Професорът бил прав. Следващата година наистина броят на студентите намалял драстично. Останали само тези, които наистина искали да учат и били готови да положат съответните усилия.
Аз съм възрастна и гледам хората, които ме заобикалят или срещам всеки ден в автобуса, магазина или местата, които посещавам. Младите са дръзновени, дръзки, вдъхновени. Има и невъзпитани, груби и безсрамни, но те са в пъти по-малко от възрастните, които са такива. Пък и в известна степен им е простено – нали все още търсят себе си! Възрастните обаче не търсят. Те отдавна са се намерили. Но независимо от това, много от тях са недоволни. Викат, карат се, псуват, обиждат, бият. Част от тях не се срамуват да го правят и пред други хора! Преди няколко години бях на гости на стара позната, която беше на смъртното си легло в една стая с мъжа си, който също беше много болен. Двамата се караха в продължение на един час, обвинявайки се взаимно, докато аз се молех наум на Бог да ми даде мъдрост какво да им кажа, че да спрат да живеят в този ад. Най-накрая ги прекъснах и им казах: „Вижте, вие сигурно имате много основания да се обвинявате, но това е минало и то не може да се поправи. Бъдещето обаче може. Никой от вас не знае колко още ще живее. Може да са три дни или три седмици, или три години, но колкото и да са, можете да ги изживеете в мир и любов и да заличите годините на война.“
Вероятно повече от Вас са разбрали аналогията с историята, която ми разказа мойта дъщеря, но аз все пак ще кажа: всички стари хора, които се карат, бият и обиждат, са били млади. Всички са започнали оттам, откъдето започват днешните млади хора: от любовта, споделеността, романтиката и страстта. И въпреки това повечето от тях са стигнали там, където виждаме, че са: в омразата, грубостта, отчуждеността и нетърпимостта. Запитвали ли сте се някога как е станало това? Колко от тях, когато са тръгвали, са очаквали, че ще стигнат там? Колко от тях са искали да стигнат там? Какво са направили или какво не са направили, за да стигнат там? И могли ли са да го избегнат? Как са могли да го избегнат? Как са го избегнали онези, които не са стигнали там? Как са останали в любовта? Как са я увеличили? Как са я обогатили? Как са я размножили?
Лил
11/07/2017