Наскоро на няколко пъти видях надписи от рода на: „Хубаво е да си лош“; или: „Да си най-добър в лошотията“. И понеже напоследък много ме лъжат, реших да ги проверя, като първо ги преценя, а после – ако се окаже вярно -да ги изпробвам и на практика. За целта ще използвам моите критерии за добро и лошо, защото само такива имам на разположение.
Ще започна от първото, което ми идва на ум – лъжата – и ще разгледам нейната „хубост“ както от гледна точка на извършителя, така и от гледна точка на „потребителя“. Ще се опитам да вляза и в двете роли. Всички ситуации ще бъдат измислени и всякакви прилики с каквито и да било лица или събития трябва да се възприемат като случайни.
И така, да предположим, че аз реша да продавам череши за 3 лв. килограма, но правя така, че кантарът ми да показва 1000 г, а действителното им тегло да е 800 г. Ако за 1 ден продам 100 кг, ще спечеля 360 лв. вместо 300 лв. Дотук съм на далавера. 60 лв. повече са плюс, а не минус, нали? Значи по-добре е да лъжа, отколкото да не лъжа. Да видим сега какво следва оттук нататък. За да видим по-ясно обаче, ще трябва да разменим ролите, защото с две очи се вижда по-ясно, отколкото с едно.
Сега аз ще съм потребителят. И така, купувам аз 1 кг череши за 3 лв. и се прибирам у дома. Но у дома имам кантар и понеже не купувам череши за първи път в живота си, решавам да ги проверя и като ги проверя, разбирам истинското им тегло. Ще отида ли да си купя утре череши от същата жена? Няма да отида, дори и тя да излезе пак да продава на пазара.
И така, ако аз днес успея да Ви продам 800 г череши на цената за 1 кг, утре няма да успея да Ви продам николко череши на никаква цена. А колко ще ми струва преместването от пазар на пазар или от град на град, не искам и да мисля. И заслужават ли си тия 60 лв. свръхпечалба цялото това усилие плюс страха от властта или от това някой да ме познае и да викне: „Тая я познавам! Тя ме обра!“? А дори и да не ме затворят и дори и да не ме познае, колко ли спокойна ще се чувствам в това непрекъснато бродене из света, без да имам вяра на никой и на нищо, защото… как да вярвам на някой или на нещо, което не познавам?
В този случай лъжата беше съчетана с кражба. Сега ще се опитам да разгледам кражбата без лъжа. Този път ще си представя, че открадвам 100 кг череши. Не съм го правила и не знам как става, но тъй като ми е за първи път, бих го направила така: бих отишла в една черешова градина през нощта и бих ги набрала на лунна светлина. Ако няма лунна светлина, бих си послужила с фенерче. Бих скрила щайгите между дърветата и когато ги напълня, бих взела колата от съседната улица и бих ги натоварила на нея и закарала у дома. Вече ме обхваща страх само като си го представям, а още не съм го извършила. Може би няма да ме е толкова страх, ако не съм сама… Може би трябва да намеря някой, който да ме пази, докато ги бера… Е, ще трябва да деля с него печалбата, но пък ще ми е по-спокойно. Спокойствието струва пари, нали? Ами ако има пазач? Ще трябва да се справям и с него… Но това едва ли ще е кой знае какъв проблем… Не може някакъв си пазач да е по-умен от мен. Най-малкото мога да го подкупя. Ще трябва да отделя част от печалбата, но и на това ще му намеря колая. Мога да продам черешите за 3 лв. килограма, а да сложа кантара на 800 г, и тогава пак ще си спечеля моите 300 лв., а 60-те отгоре ще дам на пазача… Най-накрая успявам да набера черешите и да ги транспортирам у дома, без никой да разбере, и въздъхвам с облекчение. Но не съвсем. За какво са ми 100 кг череши, ако не мога да ги продам! Май имам нужда от продавач. Не че не мога да ги продам и сама, но ако искам да го направя повече от веднъж, ще си имам работа с властта. Ще трябва да удостоверявам произхода на черешите и тогава отново ще се наложи да лъжа. Май няма да мога да мина без лъжа. И изобщо… не съм особено спокойна… Ами ако някой ме е видял, че крада? Или ако е имало скрита камера? Или ако някой от онези, които съм подкупила, пропее? Ама че несигурен свят! Човек няма нито мир, нито спокойствие!
Сега аз съм потърпевшата. Живея на село и съм решила да си помогна финансово, като насадя градина и продам плода. Разкопала съм мястото, наторила съм почвата, изчакала съм дърветата да порастат и сега чакам черешите да узреят и да ги продам. Вече съм сключила договор с една фирма за консервиране на плодове. И понеже ми е за първа година и живея само от заплата, нямам пари нито за СОТ, нито за пазач, така че няма какво да се оплаквам, че през нощта са влезли в градината и са ме обрали. Да не съм се захващала, като съм нямала. За следващата година ще трябва да имам или… а, бе, що ли не взема да продам тая градина! Само ядове имам с нея. Е, няма да е като да продавам череши всяка година, но все някакви пари ще взема. Затова пък ще ми е спокойно. По-малко имот, по-малко ядове.
Колко голяма е крачката от лъжата до убийството или от кражбата до убийството?
Не знам и моля Бога никога да не узная, но мога да предположа.
Ако не продам 100 кг череши, удряйки клиентите в кантара, а продам стъклен камък вместо диамант, и клиентът ми се върне да си потърси правото, крачката може да бъде нула сантиметра.
Ако не обера черешова градина, а обера банков клон, и охраната се окаже по-добра, отколкото предполагам, крачката също може да се окаже нула сантиметра.
За потърпевшия крачка няма, но за убиеца има… много крачки… и все с товар от вина на гърба. Освен… Освен ако не си призная и не се покая, понасяйки съответното наказание от властта.
Ползата? Когато истински се покайвам и преставам да правя лошото, което правя, показвам, че възприемам и наричам нещата с истинските им имена. Лошото е лошо и да си лош, не е хубаво нито за мен, нито за теб. Доброто е добро и да си добър, е хубаво както за мен, така и за теб. Другото е лъжа и от нея нямам полза нито аз, нито ти.
Лил
25/06/2017