Болна съм от лаймска болест вследствие на ухапване от кърлеж.
Добре, че имах петно.
И добре, че петното се разрастваше.
И добре, че имам верни приятели.
И добре, че има добри доктори.
И добре, че има Господ.
Защо?
Защото ако нямах петно, нищо друго не показваше, че в организма ми се е загнездила бактерия.
И защото ако петното не се разрастваше, нямаше да отида на лекар.
И защото ако нямах верни приятели, които да ме подтикват по всякакъв начин да отида на втори лекар, щях да се задоволя с мнението на първия лекар, който на два пъти в продължение на един месец ме увери, че нямам лаймска болест.
И защото ако нямаше добри лекари, нямаше да получа правилната диагноза и правилното лечение.
И защото ако нямаше Господ, който да направи възможно всичко това (включително и откриването на антибиотика, който да се пребори с бактерията), изобщо нямаше да има лечение.
И тогава...
Тогава бактерията щеше да се размножава на свобода, хранейки се с моя организъм, и да живее за моя сметка, без изобщо да се чувства зле от това, а напротив – да е щастлива и доволна, че яде и расте. А аз дори нямаше да знам, че става това.
Докато…
Докато не ми стане пределно ясно, че става, и не се появят първите симптоми на напредналата болест, краят на която е смърт.
Аз имам късмет. Бактерията, която причинява инфекцията, е „бавноразвиваща се“. Представяте ли си, ако беше „бързоразвиваща се“?! Тогава изобщо нямаше да четете този материал.
Какво научих дотук?
– Добре е човек да се пази от кърлежи, но ако все пак бъде ухапан, добре е да потърси съвет от специалист.
– Добре е човек да проверява. Има истински лекари и има неистински лекари. Съществуването на неистински лекари не отменя съществуването на истински.
– Добре е човек да се вслушва в съветите на верните си приятели. В продължение на месец и половина аз вярвах на мнението на неистинския лекар, защото исках да му вярвам. На няколко пъти сама си поставях правилната диагноза на базата на информацията от интернет, но се самоубеждавах, че не съм болна, позовавайки се на неговото мнение, защото то ми харесваше. Дори изпитвах раздразнение към приятелите си заради съмненията им в неговата преценка.
– Добре е, след като бъде диагностициран, човек да се подложи на съответното лечение, колкото и неприятно да е то, за да оздравее.
Защо пиша всичко това?
Защото ситуацията с тази болест ми напомня на една друга ситуация в Едемската градина, когато Бог казва на Адам: „…от дървото на познаване на доброто и злото да не ядеш, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш“ (Битие 2 глава, 17 стих). Знаете историята. Първо Ева, а след нея и Адам ядат от това дърво и загубват достъпа си до другото важно дърво в градината: дървото на живота. Винаги съм се чудела: защо Адам и Ева не умират веднага и няма ли противоречие в думите на Бога? Хем им казва, че ще умрат, хем те не умират. Или поне не веднага. Не е ли по-вярно това, което змията казва на Ева: „Никак няма да умрете“ (Битие 3 глава, 4 стих)! Умират или не умират Адам и Ева? Умираме или не умираме всички ние? Умирам или не умирам аз?
Оригиналният текст в Битие 2 глава, 17 стих всъщност гласи „умирайки, ще умрете“, който повечето преводачи превеждат като „непременно ще умрете“.
Всички болести имат симптоми. Някои се проявяват по-рано, други по-късно, но винаги се проявяват.
След като придобиват познанието на доброто и злото, отношенията между Адам, Ева и Бога се разстройват. Адам обвинява Ева и Бога за случилото се и първият (и единствен) скандал в Едем е факт.
Разстройване на отношенията. Не ви ли звучи познато? Бактерията разстройва реда на функциониране на моя организъм и той се разваля, тоест боледува.
Миналата седмица отидох да си почина в любимата ми градина. Докато лежах на хълма и се наслаждавах на залязващото слънце, чух викане. Баща казваше на малката си дъщеря да не хвърля играчката в коша за боклук, но тя я хвърли. Беше на около годинка и едва ходеше, но направи точно обратното на това, което баща ù ù казваше да направи.
Миналата година пътувах в рейс на път за работа с майка и дъщеря на около три години, която изглеждаше като взета от картина на ангели. Двете си говореха мило и весело, докато майката не каза нещо, което детето не хареса, и лицето му се изкриви в гримаса, която нямаше нищо общо с ангелските черти. Промяната беше толкова внезапна и толкова поразителна, че за миг се уплаших.
Миналото лято вървях по улицата, отивайки на фитнес, и почувствах остри удари по гърба и по главата. Около мен започнаха да падат джанки. Обърнах си и видях три момчета на около четиринайсет години да се крият зад една кола. Спрях и ги извиках да дойдат да поговорим, но те избягаха, крещейки: „Крава такава!“; и други подобни неща.
Виждала съм деца да бият родителите си. Виждала съм деца да бият други деца. Виждала съм деца да бият себе си. Не искам да си го припомням, нито да ви го признавам, но и аз съм правила някои от тези неща. Правила съм и други ужасни неща.
На мен това ми говори за изначално разстройване на човека, което с времето води до все по-голямо разпадане и накрая – смърт.
Могъл ли е Бог да сложи край на Адам и Ева чрез мигновена, а не „разсрочена“ смърт? Могъл е. Но не го е направил.
Защо?
Нямам претенции да дам изчерпателен отговор, но едно е ясно: ако го беше направил, нас нямаше да ни има. А Той е искал да ни има. Защо е искал да ни има? Нима не е знаел за всичките ужаси, които сме щели да натворим със злото, което е станало част от нас? Или може би сме Го изненадали и Той сега се чуди как да се оправи с белята, която сам си е навлякъл поради недалновидност? Или може би не Му пука какво се случва с тези, които е сътворил толкова несъвършени, че да не могат да взимат правилни решения? Да му берем ние грижата! Заслужили сме си го. Да сме го послушали, като ни е предупреждавал.
Втори шанс
Вижте, едно е да чуеш за нещо; друго е да го изпиташ. Първото е да си информиран; второто е да си „позициониран“. В момента пия кафе. Ако никога досега не съм пила кафе и не познавам вкуса му, и срещу мен седят двама души, които ми казват две противоположни неща за кафето, аз трябва да се доверя на единия от тях, за да реша какво да правя, ако много искам да го опитам. Да речем, че единият ми казва, че то е горчиво, а другият – че е сладко. Едва когато го опитам, мога да участвам стопроцентово в определянето на отношението си към кафето: дали е горчиво или не и дали го харесвам или не, както и ще продължа ли да го пия или не. Това беше валиден избор пред мен като дете.
Дали ще изберем да пием кафе, не е от особено значение, но дали ще ме ухапе кърлеж и дали смъртта ще влезе в мен, е. Няма да обсъждам въпроса за това могло ли е кърлежът да не ме ухапе и могло ли е смъртта да не влезе в мен, защото – веднъж ухапана – трябва да бъда лекувана, и е по-добре да мисля как това да стане, отколкото как съм могла да си го спестя. Като първо и най-важно действие. Не зная дали антибиотикът ще ме излекува от болестта, но вярвам и се надявам, че това ще стане. Виждам, че петното избелява и това още повече укрепва моята вяра и надежда.
Има ли „антибиотик“ против греха, респективно против смъртта?
Ако кажем, че няма, то тогава трябва да се запитаме как изобщо има живот? Ако смъртта е по-силна от живота, то тогава нищо не би трябвало да съществува, включително и Бог. Но това не е така. Най-малкото светът, който ни заобикаля, част от който сме и ние, съществува. И то от доста време. И въпреки всичките усилия да бъде разрушен и унищожен.
Защо?
Аз вярвам, че това е така, защото има надежда да бъде изцелен или по-точно: да бъдат изцелени онези, които се признаят за болни и потърсят помощ от Добрия Лекар. Бактерията, без противодействието на вкарания отвън антибиотик, ще унищожи тялото ми. Грехът, без противодействието на безрешния Бог, ще унищожи живота. Лекарството е безгрешие и единствено то е по-силно от греха, носещ в себе си смъртта. Лечението е чрез опитване и устояване с вяра и надежда. Аз съм в началото на лечението, но вече имам подобрение. Докато не се излекувам напълно, все ще се надявам. Същото е и с лечението на греха. Не е лесно и не е безболезнено, но е ефективно. Сега ми е по-зле, отколкото преди да започна лечението. Ще използвам това като метафора: „бактерията“ се съпротивлява. Както нахално е влязла, така нахално и не иска да излезе. На нея ù е добре в мен. На мен не ми е добре с нея. Ако върху нея не бъде упражнено противодействие със сила, по-голяма от нейната, тя никога няма да излезе.
Между другото, при втория преглед при първия лекар стана въпрос за доброто и злото и той каза нещо, което частично е вярно: че злото трябва да съществува, за да можем да оценим доброто (цитирам по памет). Той обаче не каза нещо, което би трябвало да знае, тъй като твърдеше, че е работил като токсиколог: че има бацили, които са смъртоносни и които е по-добре човек изобщо да не познава. Ако тези бацили засегнат, освен всичко друго, и способността ни правилно да преценяваме, тогава не можем да се доверим дори на собствената си преценка, какъвто очевидно е случаят с него.
Добрата новина е, че има симптоми, които показват, че има болест. Още по-добрата новина е, че има хора, които познават тези симптоми, когато ние не ги познаваме. А най-добрата новина е, че има лекарство, което да се пребори с нея.
Но за да се случи всичко това, трябва да признаем, че сме болни. С признаването на болестта и с прилагането на лечението ще разбираме все по-ясно както характера на болестта, така и характера на оздравяването. Ще се засилва и вярата ни и надеждата ни за пълно изцеляване. А дотогава трябва да устояваме и да се наслаждаваме на здравето, което получаваме.
Лил
27/08/2017