Като човек, който редовно пътува с градския транспорт, ставам свидетел на какви ли не случки и събития. Вчерашното ми пътуване ми поднесе следното преживяване: мъж и жена на около четиридесет и пет години седяха на седалката отпред, гледаща към всички останали, и се наслаждаваха на физическата си близост. Мъжът беше пъхнал лявата си ръка в деколтето на жената и мачкаше едрата й гърда, облегнал глава на лявото й рамо, докато тя се подсмихваше дяволито и самодоволно. За разлика от други подобни случаи, но с по-млади хора, аз реших да не си нарушавам спокойствието и да не реагирам, което ме вкара в състояние на нарушено спокойствие и досега. Не спирам да си мисля, че ако бях реагирала, жената и мъжът може би нямаше да станат и да слязат след две спирки с гордо вдигнати глави като победители. Между другото, главата на мъжът се оказа двойно по-висока от главата на жената, което изобщо не изглеждаше така, докато седяха. Тогава той изглеждаше като малко коте, гушнало се в майка си в очакване да получи поредната си порция храна.
Случилото се ме накара да си задам няколко въпроса, сред които и следните: Защо не реагирах и правилно ли направих, като не реагирах? Правилно ли е да се възмущавам от хората, които се натискат на обществени места? Къде е границата между допустимото и недопустимото в интимността и има ли такава?
Може да ви се стори странно, но ще започна отговора на последния въпрос с отговор на друг въпрос: Правилно ли е да ходим голи на обществени места? Може би ще кажете, че това е абсурден въпрос, но повярвайте ми, била съм свидетел на такива явления от младостта си досега. И така, нека да си представим за момент, че няма никакви пречки пред това. Какво ще се случи тогава? Предполагам, че ще се случи това: част от хората с идеални фигури ще се зарадват на възможността да покажат превъзходството си пред останалите, а останалите, неидеалните, между които съм и аз, ще предпочетем да потънем в земята от срам, и всички ще изпитаме огромен дискомфорт и дори болка от ходенето с боси крака по неравната земя, обсипана тук таме с остри камъчета и счупени стъкла. В списъка на негативите освен увеличаване на възможността за разпространение на кожни и други заболявания бих искала да спомена и по-голямата леснота за нанасяне на телесни и психични повреди и злоупотреба със слабостта. Останалите негативи оставям на вас, но не и преди да направя своето заключение: голотата е вредна за човека, защото показва неговите несъвършенства и го излага на вредното въздействие на неблагоприятната заобикаляща среда.
Нека сега да си представим, че и за интимността няма ограничения. Какво ще се случи тогава? Ще се случи това, което се случва с животните: те правят това, което им се иска, когато и където им се прииска, без изобщо да се интересуват дали са сами или в присъствието на други същества. Това означава, че и хората – онези от тях, на които им се иска и на които им стиска, ще правят секс по улиците, в парковете, във входовете, в превозните средства и на всички други възможни места. А останалите? Останалите ще гледат. Между останалите ще бъдат моят и вашият малък син и малка дъщеря (които се налага да правят това и сега, при настоящите ограничения за интимността). Човекът е сексуално същество и не е нужно да гледа сексуален акт на живо, за да поиска и той да участва в такъв акт. Достатъчно е да види нещо, което е близко до сексуалния акт, като целувка в уста или мачкане на гърда, за да пожелае и той да прави това. Ако може да го направи, добре, но ако не може? Какво ще прави тогава? Ще се откаже да го прави. Дали? Колко са онези, които се отказват?
Повечето от четящите този материал ще кажат: това никога няма да се случи; а и защо изобщо трябва да се пише за тези неща? Човекът е достойно същество и тези, които правят тези неща, са изключение. Обществото като цяло никога няма да стане толкова разкрепостено, че да допусне правенето на секс на обществени места. Силно се надявам да бъде така, но не мога да не споделя тревогата си от следните факти:
- Когато бях млада, целуването на обществени места се смяташе за признак на нахалство и невъзпитаност, докато сега се смята за израз на страстна любов и изключителност.
- Когато бях млада, сексуалната връзка извън брака се смяташе за прелюбодейство и незаконно съжителство, докато сега бракът се смята за отживелица и пречка пред неограничената свобода.
- Когато бях млада, пикаенето на обществени места се смяташе за проява на психично или друго разстройство на личността, докато сега редовно виждам хора да пикаят близо до спирки, в градинки, във входове и срещу стени, и никой да не се възмущава от това.
- Когато бях млада, ходенето по бельо извън дома се смяташе за вулгарно и неморално, докато сега ходенето по чорапогащник (без пола) през зимата и по сутиен (с прозрачна блуза) през лятото се смята за последен писък на модата и е пример за подражание за много малки деца.
И така, правилно ли е да има граници на интимността на обществени места?
За да си отговоря на този въпрос, ще се позова на част от отговора си на въпроса за голотата:
- Дори и здравите могат да се заразят по-лесно от болните, ако ходим голи по земята. Вярвам, че същото се отнася и за интимността.
- Ако нещо в тялото ти е несъвършено, грозно или болно, човекът, който те обича, ще те обича такъв, какъвто си, и е възможно да те обича още повече именно за това, ако е милостив.
- Ако сгрешиш, човекът, който те обича, ще ти помогне да се поправиш и оправиш; и това става много по-лесно насаме у дома, отколкото навън, в присъствието на други хора.
- Навън враговете са много повече, отколкото у дома. Колкото повече разкриваме за себе си от интимността, толкова по-уязвими ставаме за ударите на врага.
Следователно границите защитават, а не онеправдават, и е по-добре да ги има, отколкото да ги няма, защото живеем в свят, който не е само добър и благ.
Макар всички тези въпроси да ме вълнуват (иначе не бих писала за тях), най-много ме вълнува въпросът за това дали съм сбъркала, като не съм реагирала, или съм постъпила правилно. Знаете ли, ако аз бях реагирала, ако вие бяхте реагирали, ако всички ние, поддръжниците на границите, бяхме реагирали, голяма част от събитията, за които пиша, нямаше да ги има. Защото ако това се беше случило, тези двама нахалници нямаше да посмеят да направят това, което направиха. Защото всички останали щяхме да се вдигнем като цунами срещу тях и щяхме да ги изхвърлим от рейса веднага, щом ръката на мъжа беше влязла в деколтето на жената. И това не се отнася само за случката в рейса.
Пишейки всичко това, не мога да не си задам един последен въпрос: кой поставя границите и кои са правилните граници?
От всичко, казано досега, и от наблюденията ми на действителността е очевидно, че границите си ги поставяме ние, всеки един от нас, чрез собствената си преценка и решение, и на базата на жизнения си опит. Очевидно е също, че някои от нас грешат в поставянето на границите и по този начин навреждат на себе си и на останалите. Някои грешки са сериозни, други не толкова, но винаги имат последствия и винаги последствията са негативни. Логичното поведение да се поучим от тези грешки и да се поправим. В противен случай ще сме като жената и мъжа в рейса и като пикаещите на обществени места, които изобщо не се притесняват от това, което правят. Защо не се притесняват? Защото не ги интересува. Ако се интересуваха, щяха да знаят мнението на останалите. Който се интересува, намира начин да узнае.
Моето лично мнение за правилните граници е, че те се поставят от този, който създава дадено нещо. Ако то реши да си поставя нови граници, едва ли ще може да направи това по-добре от създателя си. В тази връзка се питам как ли изглеждам аз в очите на Този, Който ме е създал, и влизам ли в границите, за които ме е създал? Питам се и се интересувам. И понеже се интересувам, разбирам, че не отговарям. И се старая да се поправям. Защото е добре да се поправям, а не да се излагам и да отвращавам останалите, без дори да го съзнавам. Защото тогава… единственият губещ съм аз, тъй като останалите ще слязат от рейса и ще си отидат у дома, а аз ще продължа да си нося позора на ината и глупостта.
Лил
22/02/2018