Как става това?

posted in: Питане | 0

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Днес станах свидетел на едно фрапиращо събитие: един човек беше намерил бебе прилеп и го държеше с два пръста за главата, след което отряза главата със стотинка (в този момент се обърнах настрани), уви остатъка в хартиена носна кърпичка и сложи кърпичката в портфейла си. Когато го попитах защо прави това, той ми каза, че е за късмет. Казах му, че прилепът няма как да му донесе късмет, след като не е могъл да му попречи да го убие, но човекът продължи да твърди, че това е така и че аз нищо не разбирам, и си пъхна портфейла в джоба. Опитах се да апелирам още веднъж към разума му, казвайки, че ако изобщо някой може да му донесе късмет, то той трябва да е по-можещ от него самия, но той си тръгна с думите: „Ти мислиш едно, а аз – друго. Всеки е свободен да мисли това, което мисли“ (перифразирам). Бях толкова стресната от случилото се, че забравих да му кажа, че единственото, което убитият прилеп може да му донесе, е някоя зараза, но се надявам имунитетът му да е достатъчно силен, за да не я прихване. Ако пък я прихване, може да си спомни думите ми, да се замисли и да реши, че съм права, защото аз съм права, или? Може ли наистина един убит или дори жив прилеп да предизвика случването на нещо, което човек нарича „късмет“, и ако „да“, как става това?

Не мислете, че се отнасям с презрение към този човек, защото това не е вярно. Не беше отдавна времето, когато и аз мислех като него: ужасявах се, когато счупех огледало или когато пътя ми пресечеше черна котка; изливах вода пред вратата, преди да отида на изпит или на нова работа; връзвах си конец на ръката и хвърлях стотинки в езерата. Защо правех това? Защото вярвах, че правейки го, ще се предпазя от зло, или че ще предизвикам случването на добро. Други хора ми бяха казали да го правя и аз им вярвах. Изобщо не се замислях вярно ли е или не и как точно се случва, докато един ден не срещнах мой приятел, който ми каза, че отива на невролог, защото „окото му играе“, и трябва да го лекува. Дотогова „играенето на окото“ за мен винаги означаваше едно от двете неща: случване на добро или зло в зависимост от окото, което ми „играеше“ (дясното или лявото). Моят приятел обаче, който беше роден в област, където това вярване не съществува, ме накара да се замисля, че може да има и друга причина за „играенето на окото“, различна от тази, която аз знаех, и че тази причина може да е вярната, а не моята. Ако се бях замислила за причината или за начина, по който това нещо става, вероятно и аз самата щях да достигна до извода, че не може да е вярно, но аз не се бях замислила: просто приемах на доверие казаното ми от други хора.

Наскоро един мой ученик ми каза, че с баща му били прочели, че Нийл Армстронг не е стъпил на луната и че това е измислено, за да се вдигне престижа на американците по отношение овладяването на космоса. Нямам претенции да знам истината за това събитие, но си зададох въпроса: Как е могло да се случи така, че тази лъжа да просъществува убедително и досега? Да излъжеш един човек, не е трудно. Да излъжеш един колектив или един народ, също не е трудно, но да накараш един човек (като Нийл Армстронг) или един колектив (като учените и служителите в НАСА), или един народ (като американския) да излъжат и да продължат да лъжат и досега, не е никак лесно, да не кажа невъзможно. Не казвам, че знам истината, но мисля, че вероятността стъпването на луната да е истина, е много по-голяма, отколкото да е лъжа. Предполагам, че ако си направя труда да изследвам това събитие по-внимателно, ще достигна и до окончателната истина, но не ме интересува толкова, че да го правя. За нещата, които ме интересуват обаче, го правя, и тогава достигам до истината, а тя не винаги е такава, каквато твърдят другите, че е, какъвто е и случаят с прилепа. Защото истината е, че нищо мъртво не може да донесе късмет, колкото и да си пълним портфейлите с него, защото смъртта, веднъж настъпила, не е способна да направи каквото и да било – нито добро, нито зло. А дали живият прилеп може да донесе късмет, можете да си отговорите сами, като се замислите и се опитате да си дадете отговор на въпроса: „Как става това?“

Лил
09/07/2018