Вчера гладът, забравливостта и доверчивостта ми се съюзиха и ме накараха да вляза и да обядвам на едно място, където не само не ме нахраниха, но и ме разболяха. Мястото излеждаше прилично, храната – апетитно, така че е разбираемо защо реших да обядвам там, пък и не всички места, които продават храна, са като онова заведение от лятото, където заведох приятелката си, живееща в чужбина, дошла да прекара ваканцията си в родната си страна, и където ни сервираха развалена салата. Оказа се обаче, че изключението започва да става правило. Салатата вчера също беше развалена, но докато в предишното заведение си признаха и великодушно ни предложиха да не я платим, вчера не си признаха и не ми върнаха парите, така че хем останах гладна, хем се разболях, хем си платих за всичко това.
Преминах периода, в който се питах как е възможно това и какви са тези хора, които предлагат не просто невкусна, а развалена храна, не се ли страхуват, че ще изгубят клиентите си или че ще бъдат санкционирани, и вече съм в периода, в който се питам защо продължавам да се лъжа и да ходя по заведения, след като мога да си седя и дома и да си готвя също толкова апетитно изглеждаща храна, която да не е развалена и да съдържа всички необходими хранителни вещества?!
Ще кажете, не можеш да се затвориш вкъщи и да не излизаш навън, защото освен развалени, има и неразвалени места, които предлагат разнообразна и питателна храна, и ти ще пропуснеш удоволствието да й се насладиш. Това е вярно. Наистина ще пропусна да прекарам време с приятели и хора, които не само обичат да готвят, но и се радват на удоволствието, което другите изпитват, докато ядат сготвеното от тях. Пък и няма как да зная всички вкусотии, които хората са измислили, за да споделят даровете на природата и готварските си умения с други същества. Затова ще продължа да посещавам заведения и ще продължа да поемам риска да ям развалена храна.
Защо пиша всичко това? За да споделя, да предупредя и да успокоя съвестта си, че съм направила нещо, а не съм останала безучастна, както и за да подтикна към размисъл, като задам няколко въпроса. Това, което ни се предлага развалено, само храна ли е или и други неща? Кои са тези неща? Как можем да знаем дали дадено нещо е развалено или не? Какво ще стане, ако престанем да имаме взаимоотношения със света, за да си спестим поемането на развалени неща? Ще се отървем ли напълно от развалеността? Как можем да се отървем напълно от развалеността?
Лил
17/11/2018