Знаем приказката за голия цар, когото всички аплодират за хубавите дрехи, които не носи, докато накрая се намира едно смело момче да му каже, че е гол, и той става за смях пред целия народ. Досега винаги съм се идентифицирала с народа, смятайки, че понеже съм добре облечена, мога спокойно да кажа, че не ставам за смях. Днес за първи път ми мина през ума мисълта, че и аз може да съм гола (частично или напълно), без да го съзнавам (частично или напълно), и се ужасих, че може да съм за смях, и то съвсем напълно! Защото излагането си е излагане по природа, и никой и нищо не може да го превърне в слава, каквито и усилия да полага да го скрие или облагороди. Искам да кажа, че царят е за смях през цялото време, а не само след като момченцето дава гласност на този факт.
Не случайно използвам такива скандални сравнения, когато говоря за голотата. Правя това, защото смятам, ченачинът, по който човек я разбира и показва (или не я показва), изявява нещо много съществено за неговото естество. Защо смятам така?
За да отговоря на този въпрос, ще използвам следната илюстрация. Ако един човек се съблече чисто гол и е мръсен, какво ще кажем за него? Повечето от нас ще кажат, че е ненормален. Какво ще кажем, акоголият се измие от мръсотията си, но остане гол? Ще кажем ли, че нормален? Повечето няма да го кажем. Защо? Не е ли голотата едно от най-естествените неща на света? Не се ли раждаме голи и не влизаме ли в банята голи? Да, така е. Наистина се раждаме голи и влизаме в банята голи, но после ни обличат или се обличаме, защото ако не го направим, се излагаме на неблагоприятните въздействия на околната среда, и се нараняваме или разболяваме. Единствената ситуация, в която голотата е естествена, без да сме сами, е сексуалният акт, за който всички мечтаем да е израз на уникална връзка между двама души, които се отделят от всички останали, за да се съединят с дух, душа и тяло така, че да станат едно цяло, правещо ги едно тяло, а да си сам и гол, е не само естествено, но и в някои случаи необходимо.
Защо обаче човекът, който не се срамува да показва голотата си пред останалите, се излага, а не се прославя? Заради ефектите от това. Защото ако е мръсен или болен, или с дефекти, и голотата изявява това, другите се чувстват притеснени, отвратени, застрашени или по друг начин засегнати и уязвени. Резултатът е нежелание за общуване, отчуждение и разделяне. Ако голият е здрав, красив и в перфектна форма, другите могат да се почувстват грозни, засрамени, сексуално привлечени, възбудени или по друг начин разстроени и унизени. Резултатът отново е нежелание за общуване, отчуждениеи разделяне. А това не е добро за никой, защото любовта, във всичките й форми (включително сексуалният акт) е невъзможна без обединяване и споделяне.
Всъщност пълната голота на обществени места е много рядко явление. Това, което много по-често се случва, е частичната голота или дори покритата голота под формата на дълбоки деколтета, плитки панталони, къси поли, прозрачни блузи и бельо вместо облекло. Това, че голотата не е пълна, прави ли я да не е излагаща? Не би била излагаща, ако човекът, който показва части от тялото си, които не е обичайно да се показват, може да гарантира, че прави това от най-чисти и благородни подбуди и без никакво желание да възбуди, изкуши или унижи. Защото честното поведение налага, ако започнеш нещо, да го довършиш докрай, а ако не можеш да го довършиш, да не го започваш.
Трябва ли да ходим покрити от главата до петите, за да бъдем облечени? Аз имам отговор на този въпрос, но смятам, че Бог ни е дал свобода да се обличаме или събличаме, колкото желаем, и че всеки може да упражнява тази свобода в еднаква степен с останалите, понасяйки съответните последствия: слава или позор в зависимост от правилността или грешността на начина, по който я упражнява.
Накрая, обаче, бих искала да дам отговор на своя въпрос: Гол или облечен е царят? Гол е и понеже не е облечен, не е цар, защото какво е онова, което го отличава външно от останалите? Царските му одежди.
Лил
23/11/2018