Преди да създадеш света, Ти искал си ни на небето
да бъдем част от Твоя свят и да сме Твоето семейство.
Ти искал си ни да сме там сред ангелски лица и херувими
и да споделяме съдба на славни същества безброй години.
Преди да сътвориш света, Ти знаел си, че свободата
ще бъде средството за нас да Те напуснем през вратата.
Но знаел си, че тя е също и мост към Твоето сърце,
по който Ти и аз ще минем, за да се хванем за ръце.
Преди да дойдеш в този свят, Ти знаел си какво Те чака,
но знаел си, че си богат на сила и на обич свята.
Ти знаел си, че в конски ясли ще бъде Твоето рождение,
но то ще донесе вестта за нов живот и за спасение.
Преди да слезеш в този свят, Ти знаел си, че път Те чака
осеян с тръни и бодли, но и с копнежи на сърцата.
Ти знаел си, че този път отвежда горе на Голгота,
където Божият Ти ръст ще се сведе до смърт жестока.
Сега, когато си в небето, Ти чакаш ни на бял престол
да Те потърсим на земята и Те признаем като Бог.
Ти знаеш, че ще има хора, обричащи Те пак на смърт,
но и такива, за които Ти станал си небесен Път.
За тези малкото, които Те търсят страстно като Бог,
Ти слязъл си, макар и знаещ, че чака Те уста на гроб.
Ти знаел си, че в Теб животът ще победи греха в смъртта,
и ще възкръснеш триумфално, възнасяйки се при Отца.
Лил
23/12/2018