⦁ Голяма част от нашето съществуване не зависи от нас и ние не можем да знаем и да сме сигурни в това, което ще се случи с онази част, която не зависи от нас.
⦁ Човекът се състои от външен и вътрешен компонент и тези два компонента не функционират еднакво, за да очакваме, че ще престанат да функционират еднакво.
⦁ Доброто и злото са факт и човекът живее, избирайки между двете. Изборът между добро и зло има последствия още сега и е по-вероятно да продължи да има последствия за съдбата на вътрешния ни компонент и след смъртта на външния, отколкото да няма.
⦁ Понасянето на последствия от избора между добро и зло е доказателство за действието на съд, от който никой от нас не може да избяга и който, веднъж започнал, е по-вероятно да бъде финализиран, отколкото да не бъде финализиран.
⦁ Резултатът от този съд може да бъде само един: обявяването на човека за виновен. Виновен в какво? Виновен за това, че не е приел протегнатата Божия ръка, за да го спаси от виновността. Бог не осъжда човека за това, че е грешен, а за това, че не е потърсил и приел да бъде направен безгрешен от Бога, признавайки неспособността си да стане безгрешен със собствените си усилия.
⦁ Бог иска да ни направи безгрешни, защото желае и защото ни обича, и ние можем да разберем това, като мислим и живеем по начина, по който Той е постановил, като избягваме злото и вършим доброто, и като търсим Неговата помощ, когато не можем да вършим доброто със собствените си сили.
⦁ Но дори и когато правим това, ние продължаваме да грешим (както много добре знаем от личен опит). Точно за тези грехове и за всички, които сме извършили в живота си, преди да сме търсили Божията воля, Бог е предвидил начин за освобождаване от тях и този начин е лесен, ясен и еднакво валиден за всички: Бог разменя Себе Си с нас, като взема нашата греховност и прави Себе Си грешен, за да направи нас безгрешни, като ни даде Своята святост, и понася съответните последствия – отделяне на греховната част (в лицето на Исус Христос) от Себе Си в смърт (като по този начин изтърпява наказанието за нашите грехове) и побеждаване на смъртта чрез светостта на Исус Христос, възкръснал във вечен живот както за Себе Си, така и за изкупените от Него хора в света.
⦁ Божият начин е валиден само за тези, които го искат. Той не го налага насила, тъй като е създал човека свободен да приеме или да отхвърли всяко нещо, което Той прави за него, както и Самия Него.
⦁ Тези, които го приемат, стават част от Неговия съвършен свят на верността, красотата и любовта, като започват да го преживяват частично още сега, и се присъединяват напълно към него след смъртта на техните тела, която ги освобождава напълно от властта на злото чрез греха, изпълнявайки това, което Той е казал, че ще стане с тях и света.
„Истина, истина ви казвам: който слуша Моето слово и вярва в Този, който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, а е преминал от смърт в живот“ (Евангелието според Йоан 5 глава, 24 стих).
„А това е вечен живот – да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Иисус Христос, когото си изпратил“ (Евангелието според Йоан 17 глава, 3 стих).
Лил
Юни – декември 2019