Вчера един млад мъж ми каза: „Не!“, когато го попитах дали ще се отдръпне от мен на една опашка, тъй като беше застанал много близо. За да разреша проблема, се отдръпнах аз и му отстъпих мястото си, от което той моментално се възползва, показвайки демонстративно какво мисли както за мен, така и за мерките срещу Ковид 19. Не му се разсърдих особено, макар че нивото на адреналина ми се повиши, тъй като осъзнавах, че той не е единственият виновник за поведението си, резултат от несмисленото говорене на множество пропагандатори и разпространители на какви ли не теории и хипотези за причината и характера на пандемията. И все пак, не е и напълно невинен, тъй като постъпката му ясно показва дефект на мисленето и морала. Защо мисля така? Защото логиката го показва.
Нека да предположим за момент, че твърдението, че пандемията е резултат от измислена опасност, е вярно (колкото и абсурдно да е то, тъй като предполага, че всички учени и изследователи са по-невежи и неспособни от всички лъжци и конспиратори). Ако даден човек вярва в това, но въпреки това взима мерки, с какво ще навреди на себе си и на другите в тази конкретна ситуация – чакането на опашка в заведение за обществено хранене в продължение на десет или петнайсет минути? С нищо. (Опашката се състоеше от трима души – двама млади мъже, които не носеха маски, и аз, която носех маска.) Да не забравяме, че има хора, които работят с маски по няколко часа на ден или по цял ден (каквито бяха и служителите на това заведение), вършейки важна работа или спасяващи живот, и правят това през целия си професионален живот, а не само по време на пандемия!
Нека да предположим сега обратното – че пандемията е реална и че опасността, която тя представлява за здравето на човека, също е реална. Какво означава това по отношение на мерките, които могат да се взимат срещу нейното разпространение? Означава, че спазването им ще намали силата на опасността или напълно ще я предотврати. Какво би ползвало то онези, които не вярват в това, но въпреки това ги спазват? Освен предпазването от болестта (която съществува независимо от това дали я признаваме или я отхвърляме), то води и до нещо много по-голямо: възпитаване в хуманност и съобразяване с факта, че човекът не е най-силното същество и че има Сила, която може да преобърне наопаки цялата му съдба, както виждаме, че става в момента в света! Защото болестта съществува и милионите починали са неоспоримо доказателство за това, и фактът, че сме живи и здрави днес, не означава, че и утре ще бъде така, и особено не означава, че вечно ще бъде така…, и въпросът, който трябва да си зададем, е, защо е така и има ли изход от смъртта? Има, и аз смятам, че ефективността от спазването на мерките е едно от доказателствата за това. Какво имам предвид?
Нека да си представим отново една невъзможна ситуация, при която спазването на мерките срещу дадена болест не води до очаквания резултат, и човекът се разболява и умира независимо от тях. Какво би означавало това? Че човекът е безсилен да промени своята съдба и че е безсмислено да се опитва да прави каквото и да било. Да, обаче, не всички заболели от Ковид 19 умират; някои дори и от най-тежко заболелите оздравяват. Кога се случва това? Когато преминат съответното лечение, измислено от учени и проведено от лекари в изолирана среда. Смятам, че тази възможност сочи към съществуването и на другата, много по-голяма и уникална възможност за избавянето на човека от смъртта чрез прилагането на подходящото лечение от единствения знаещ и можещ „Учен“ и „Лекар“, създал и поддържащ всичко в света!
Лил
09/10/2020