Небето е черно и вятър и дъжд затварят вратата за полет навън,
но къщата пълна е с много неща, предлагащи полети до непознати места.
От рафта ме канят писатели умни да следвам ги в пътища стръмни и трудни,
а в кухнята съдове с празни уста очакват насищане с вкусна храна.
Иглите в кутията са пълни с надежда да бъдат облечени в дрехи от прежда,
а белият лист, обещаващо чист, копнее да стане прозорец лъчист.
Цветята жадуват за жива вода, а младите кълнове – за рохка земя
и всичко е пълно с живот и копнеж за бъдеще, носещо плод и растеж.
А след като вятърът спре да плющи и мълнии огнени свият стрели,
ще изляза навън и ще тръгна в света, пълен с хиляди нови и чудни неща…
А какво ли очаква ме отвъд този свят, след като тялото спре своя ход
и духът полети в свят без гръм и стрели, осветен от божествени живи лъчи…?
Лил
09/10/2021