Макар и да изглежда еднозначна и свършваща с ковчег зарит в пръстта,
смъртта не слага край на съществото, съставено от плът и дух в плътта.
Плътта изгнива в земната обвивка и става все по-проста по състав,
но вътрешният дух на съществото не следва участта ѝ на земя.
Той не е бил земя, за да я следва, а бил е нещо като светлина,
и както светлината се придвижва, така и той се движи след смъртта.
Плътта го носи временно по пътя на избора небе или земя
и прави го участник във войната, завършваща с триумф или провал.
И въпреки че може да изглежда, че пътят е еднакъв след това,
Творецът, съживил ни чрез Духа Си, не ще убие своя собствен Дух.
Той дава щедро, без да укорява, и дарът Му съдържа вечността,
Но ние ще решим дали да бъдем безкрайна доброта или змия.
Избиращият злото се разваля и видимо, и вътрешно без край.
Избиращият правдата разбира, че има Бог и светъл вечен рай;
че Този, който казал е: „Да бъде!;“ ще каже пак: „Ще бъдеш в рая с Мен!;“
или ще заповяда за последно: „Иди на мястото, където няма ден!“
И никой от изпратените двама не ще избегне своята съдба,
защото Съдията на съдбата изрича само Свойто вечно: „Да.“
Той просто потвържава за човека това, което той е сам решил,
живеейки разумно и почтено или кривейки правдото безспир.
Лил
Март 2020
„И понеже те отказаха да познават Бога, Бог ги предаде на развратен ум – да вършат това, което не е прилично, изпълнени с всякакъв вид неправда, блудство, порочност, алчност, злоба; пълни със завист, убийство, свадливост, измама и злонамереност; клюкари, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, изобретатели на злини, непокорни на родителите си, безразсъдни, вероломни, без естествена обич, немилостиви; които, при все че знаят Божието постановление, че тези, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват онези, които ги вършат“ (Посланието към римляните , 1 глава, 28 – 32 стих).
„И над Него имаше и надпис, (написан на гръцки, латински и еврейски): Този е юдейският Цар. И един от увисналите злодеи Го хулеше, казвайки: Ако си Ти Христос, избави Себе Си и нас! А другият в отговор го смъмри, като каза: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си под същото осъждане? И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме направили; а Този не е направил нищо лошо. И каза: (Господи) Иисусе, спомни си за мен, когато дойдеш в Царството Си! А (Иисус) му каза: Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мен в рая“ (Евангелието според Лука 23 глава, 38 – 43 стих).