Замисляме ли се?
Когато празнуваме нещо, замисляме ли се защо го празнуваме? Например когато честваме освобождението на България от робство питаме ли се как е станало това и кои са хората, които са го извършили? Защо са го извършили и какво им е струвало да го извършат? Опитваме ли се да си представим как бихме се чувствали ние, ако бяхме на тяхното място? Щяхме ли да сме способни да оставим уюта на собствения си дом и да тръгнем да се бием срещу врага в студ и пек, в глад и неспане, в несигурност и опасност, без да знаем дали ще оцелеем и дали ще се върнем здрави и невредими?
Господ Исус Христос е направил точно това – оставил е превъзходството на небето, за да слезе на грешната земя и да се бие с врага, за да ни освободи от робството на греха и да ни направи достойни за Него и приети от Неговия Отец на небето: „Имайте в себе си същия стремеж на ума, който беше и в Христос Иисус; който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва да държи като плячка равенството с Бога, а ограби Себе Си, като взе образа на слуга и стана подобен на хората, и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст“ (Посланието до филипяните 2 гл., 5 – 8 ст.).
Бидейки Бог и несравнимо по-висш и по-можещ от Своето творение, Господ Исус Христос е могъл да се роди и да живее като Човек, за да извърши това, което човекът не може да извърши: да преживее окончателната му смърт (пълното му отделяне от Бога – с дух, душа и тяло) и да възкръсне отново в живот, с който да обдари всички, които желаят да Го приемат, превръщайки ги в Божии деца: „В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало. В Него беше живот и животът беше светлината на хората. И светлината свети в тъмнината; а тъмнината не я схвана. …това беше истинската светлина, която, идеща на света, осветлява всеки човек. Той беше в света; и светът чрез Него стана; но светът не Го позна. При Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха. А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца – на тези, които вярват в Неговото Име; които се родиха не от кръв, нито от плътска воля, нито от мъжка воля, а от Бога. И Словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина“ (Евангелието според Йоан 1 гл., 1 – 5 ст. и 9 – 14 ст.).
Замисляме ли се как бихме чествали рождението на някой, който ни е умил от цялата мръсотия, с която сме се изцапали, докато сме ходили в калта, и ни е облякъл с чисти дрехи „без петно или недостатък“, за да ни представи пред лицето на Отца, който не може да търпи нищо мръсно или грешно и в чието присъствие изгаря всякаква нечистота? „Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, който обитава вечността, чието Име е Светият: Във високото и свято място обитавам, и при онзи, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам духа на смирените и да съживявам сърцето на съкрушените“ (Книгата на пророк Исая 57 гл., 15 ст.).
Бихме ли само яли, пили и се веселили, без да Му се поклоним и да Му благодарим, и без да поискаме да се променим, така че да Му се харесаме и да Го зарадваме с всичко, което мислим, говорим и правим? „Той ти е известил, човече, какво е добро. И какво иска ГОСПОД от теб, освен да вършиш правда, да обичаш милост и да ходиш смирено със своя Бог“ (Книгата на пророк Михей 6 гл., 8 ст.)?
Защото Бог е дошъл преди две хиляди години веднъж, за да стане Човек и да понесе гнева на Отца за нашите прегрешения, но Той ще дойде отново още веднъж на кон и с лък в ръка, за да съди света, и тогава няма да има жертва за грях за отхвърлилите Го сега, а „едно огнено негодувание, което ще пояде противниците“ (Посланието до евреите 10 гл., 31 ст.). „Защото още твърде малко време и ще дойде Този, който има да дойде, и няма да се забави. „А Моят праведник ще живее чрез вяра“; и „ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми.“ Ние обаче не сме от онези, които се дърпат назад за погибел, а от тези, които вярват и душата им се спасява“ (Посланието до евреите 10 гл., 37 – 39 ст.).