Всички живеем на тази земя, завършвайки пътя с еднаква съдба,
и всички се питаме какво ли ни чака, когато сегашното стане оттатък –
дали ще отидем на други места или ще останем навеки в пръстта,
и има ли съд след часа на смъртта за всеки човек бил на тази земя…
Някои вярват, че има Създател и че Той ще ни съди за всички злини;
други си мислят, че няма оттатък и че всичко приключва със земните дни.
Дали ще останем или ще преминем, със сигурност всички ще знаем в мига,
когато гласът, заповядал: „Роди се!“, ни каже: „Дотук с твойта земна следа!“
Човекът се ражда, без да избира кога и къде ще върви и твори,
но после живее и сам определя добри или зли ще са тези творби.
И изборът има дълбок отпечатък, променящ навеки сърце и лице,
с което застава пред трона на Бога, създал ни и нас, и земя, и небе.
Дали ще го вярва или ще го смята за глупост велика и пълна лъжа,
от него зависи, но после го праща в небесния рай или в черна тъма.
„Едва ли — би казал безверният духом, с уста произнасяща думи в духа, —
човекът умира и тялом, и духом, и всички го виждаме ясно това.
Не можем да вярваме в нещо, което не сме го видели и взели в ръце
и никой не се е завърнал да каже: „Наистина има и друго небе!““
Това, че не се е, не значи, че няма места и живот с извънземна съдба,
така както семето ражда в земята живот, който после излиза в света!
Човекът се ражда и умира еднакво, но живее различно на тази земя
и изборът, който всеки ден прави, се свежда до две нееднакви неща:
доброто и злото, които променят основно човека по дух и душа,
и водят логично до разлика после, когато застанем пред Бога в съда.
„Бог няма и няма ни съд, ни присъда и всичко приключва на тази земя,
и няма значение какво си направил, защото сме плод на случайна съдба.“
Така разсъждават и мислят мнозина, които не вярват в причина и ред,
и смятат, че хаосът цар е и има последната дума на този наш свят.
И могат да смятат, защото Бог дал е да бъдем свободни на тази земя
и имаме право да вярваме в Него или да изгнием безверни в пръстта.
За тези, които Го искат и търсят, Той дал е Сина Си да стане Христос,
а другите просто оставя да правят каквото си искат със своя живот.
Едните застават безгрешни пред Бога, защото Христос е понесъл греха;
а другите носят греха си, защото са станали глухи за гласа на Сина.
За първите има награда в небето и жилища вечни в небесния рай,
а вторите Той Сам изпраща на място, където ще бъдат без Него безкрай.
Лил
27/09/2024 – ноември 2024 г.
„ГОСПОД знае дните на непорочните и тяхното наследство ще бъде вечно… Отклонявай се от злото и върши добро, и ще населяваш вечно земята… Праведните ще наследят земята и ще живеят на нея вечно“ (Псалм 37, 18, 27 и 29 ст.).
„Безбожният ще бъде отхвърлен за злината си, а праведният има убежище в смъртта си“ (Притчи 14 глава, 32 стих).
„Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички хора навсякъде да се покаят, защото е назначил ден, когато ще съди света справедливо чрез Човека, когото е определил; за което е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите“ (Деяния на апостолите 17 глава, 30 и 31 стих).
„Нека чуем свършека на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека – защото Бог ще доведе всяко дело на съда над всичко скрито, било то добро или зло“ (Еклисиаст 12 глава, 13 и 14 стих).
„И видях един голям бял престол и Седящия на него, от Чието лице побягнаха земята и небето и не се намери място за тях. Видях и мъртвите, големи и малки, да стоят пред престола; и се разгънаха книги; и се разгъна и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бяха съдени според написаното в книгите – според делата си. И морето предаде мъртвите, които бяха в него, и смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бяха съдени – всеки според делата си. И смъртта и адът бяха хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт. И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той беше хвърлен в огненото езеро“ (Откровението 20 глава, 11 – 15 стих).